Софокъл

Софокъл се ражда около 497 г. пр.Хр. в Колон – село точно извън стените на Атина, което по-късно ще превърне в място на действието на последната си пиеса. Баща му Софил е заможен занаятчия или производител на оръжие, а момчето получава най-доброто образование по музика и гимнастика, което Атина може да предложи. Според античните биографи като красив шестнайсетгодишен младеж той е избран да води момчешкия хор, който чества гръцката победа при Саламин през 480 г. пр.Хр.

През 468 г. пр.Хр. той за първи път участва в драматичното състезание на Големите Дионисии и побеждава великия Есхил. Оттогава печели около двайсет пъти на Дионисиите и още няколко пъти на по-малкия празник Ленеи, а се твърди, че никога не е оставал последен. За разлика от Еврипид, той е и обществена личност: през 443/2 г. е един от ковчежниците на Делийския съюз, през 441/0 г. е избран за стратег заедно с Перикъл по време на войната срещу Самос, а след сицилианската катастрофа от 413 г. влиза в извънредния съвет, който управлява града. Той е и жрец на лечебен култ и според преданието след смъртта му атиняните го почитат като герой под името Дексион.

Доживява около деветдесет години, преминава през почти цялата Пелопонеска война и умира през 406 г. пр.Хр., няколко месеца след Еврипид. Комическият поет Фриних пише, че той е бил благословен: дълъг живот, много хубави пиеси и смърт без страдание.

От около 120 пиеси изцяло са запазени седем трагедии: Αίας („Аякс“), Αντιγόνη („Антигона“, ок. 441 г. пр.Хр.), Τραχίνιαι („Трахинянки“), Οιδίπους Τύραννος („Цар Едип“, ок. 429 г. пр.Хр.), Ηλέκτρα („Електра“), Φιλοκτήτης („Филоктет“, 409 г. пр.Хр.) и Οιδίπους επί Κολωνώ („Едип в Колон“, поставена през 401 г. пр.Хр., след смъртта му). Голяма част от една сатирова драма, Ιχνευταί („Следотърсачи“), се появява върху папирус в Египет през 1912 г.

Антигона погребва брат си напук на заповедта на царя и избира смъртта пред подчинението; сблъсъкът ѝ с Креон е най-старата и най-ясна драма за съвестта срещу държавата. „Цар Едип“ показва умен владетел, който разследва престъпление и открива, че престъпникът е самият той: Аристотел я смята за образцовата трагедия, а Фройд заимства името ѝ за Едиповия комплекс. Електра години наред чака да отмъсти за баща си, Филоктет е ранен човек, изоставен на остров, от когото гърците отново имат нужда, а „Едип в Колон“ показва слепия стар цар, който намира покой в родното село на Софокъл.

Аристотел приписва на Софокъл въвеждането на трети актьор на сцената и на рисуваните декори; той увеличава и хора от дванайсет на петнайсет души. Героите му са упорити, самотни хора, които отказват да се огънат, а сюжетите му са изградени толкова стегнато, че всяка сцена затяга още повече възела. Прочутият хор от „Антигона“, «Πολλὰ τὰ δεινὰ κοὐδὲν ἀνθρώπου δεινότερον πέλει» („Много са чудесата, но няма по-чудно нещо от човека“), е химнът на античния свят за човешкия ум и неговите граници.

„Антигона“ е задължително четиво във втори клас на гръцкия лицей, така че всеки възрастен грък е превеждал ред по ред спора между Креон и Антигона; Οιδίπους Τύραννος („Цар Едип“) се изучава в университета. Всяко лято фестивалът „Атина и Епидавър“ поставя Софокъл в античния театър на Епидавър, а да гледаш там „Антигона“ или „Едип“ под звездите е своеобразен обред на посвещение. Изразът «οιδιπόδειο σύμπλεγμα» (Едипов комплекс) е част от всекидневния гръцки, а Антигона, Електра и Исмена и днес са често срещани момичешки имена. Улици с името Σοφοκλέους (на Софокъл) има в центъра на Атина и в повечето гръцки градове. Съвременни режисьори – от Димитрис Ронтирис през 30-те години на XX век до Теодорос Терзопулос днес – са изградили репутацията си с неговите пиеси.

• Първото му участие в състезанието, през 468 г. пр.Хр., побеждава Есхил; разказва се, че вместо обичайното жури за съдии били помолени стратегът Кимон и колегите му.
• Избран е за стратег през 441/0 г. пр.Хр., както се твърди, защото атиняните били възхитени от „Антигона“.
• Според Цицерон, когато синът му го обвинил в съда в старческо слабоумие, старият поет прочел на съдиите хор от „Едип в Колон“ и веднага бил оправдан.
• От около 120-те му пиеси 113 са известни по заглавие, но само седем са стигнали до нас цели.