Йоанис Кондилакис

Кондилакис е роден през декември 1861 г. в Ано Вианос, планинско село в Южен Крит, тогава все още част от Османската империя. Учи в Крит, а после заминава за Атина, където през 1884 г. завършва училището Варвакио и посещава Философския факултет на университета, без да се дипломира. След като се връща в Крит, преподава за кратко в селски училища — опит, който по-късно превръща в литература.

Журналистиката е истинската му професия. В Крит пише за местни вестници и статиите му дразнят османските власти, които през 1889 г. го изгонват от острова. През 1889 г. се установява в Атина и пише за главните вестници на времето — Άστυ, Σκριπ и Εστία. Около двайсет години е редактор на Εμπρός и пише ежедневната му колонка — хиляди текстове с подпис Διαβάτης („Минувачът“). Винаги е беден и се шегува с това, като подписва някои статии «Jean Sans Terre» (Йоан Безземни). Той е основател и първи председател на съюза на атинските журналисти ΕΣΗΕΑ. През 1920 г. получава инсулт и умира в болница в Ираклион, Крит, на 25 юли 1920 г.

Кондилакис принадлежи към поколението на ηθογραφία (етографията) — реалистичната проза за гръцкия селски живот от 1880-те и 1890-те години, заедно с Пападиамандис и Каркавицас. Най-известният му роман, Ο Πατούχας („Патухас“, 1892), разказва за един грамаден, грозен и наивен млад овчар от планините на Вианос, който открива любовта и желанието и иска да се ожени, за голямо забавление на селото. Хуморът е груб, но книгата е пълна с истински критски живот: говор, обичаи, празници, грубата нежност на планинците.

Οι άθλιοι των Αθηνών („Клетниците на Атина“, 1895), чието заглавие напомня Виктор Юго, се пренася в столицата и показва нейните бедняци, мошеници и корумпирана политика. Сборникът Όταν ήμουν δάσκαλος („Когато бях учител“, 1916) съдържа прочутия едноименен разказ — спомен на млад селски учител за неговите плахи чувства, разказан с мека самоирония. Η πρώτη αγάπη („Първа любов“, 1919), единствената му книга на димотики, е деликатно изследване на първата страст на едно момче и критиците виждат в нея обрат от етографията към психологията. Преди всичко Кондилакис практически изобретява χρονογράφημα — кратката ежедневна колонка от наблюдения и хумор; Павлос Нирванас го нарича «бащата на хрониката».

Гръцките ученици се срещат с Кондилакис чрез Όταν ήμουν δάσκαλος, който често влиза в училищните антологии и е добър първи разказ за изучаващ езика, който иска да прочете цял текст. Думата Πατούχας и днес се използва полушеговито за едър, тромав и добросърдечен мъж. Във Вианос има негов бюст; улици в няколко гръцки града носят името му. Ежедневната вестникарска колонка, която всеки гръцки вестник все още има, му дължи формата си, а съюзът на журналистите, който той помага да се основе, и до днес е главният съюз на атинските журналисти. Книгите му са обществено достояние и Όταν ήμουν δάσκαλος може да се прочете безплатно онлайн в гръцкия Уикиизточник.

• Павлос Нирванас го нарича «бащата на хрониката» — кратката ежедневна вестникарска колонка.
• Османските власти го изгонват от Крит през 1889 г. заради статиите му.
• Подписва се с много псевдоними, сред тях Διαβάτης („Минувачът“) и Jean Sans Terre (Йоан Безземни) — шега за бедността му.
• Той е първият председател на ΕΣΗΕΑ, съюза на атинските журналисти.