Григориос Ксенопулос

Ксенопулос е роден в Цариград на 9 декември 1867 г., но семейството му е от Закинтос и той израства на острова, чиито аристократи, селяни, диалект и клюки изпълват най-добрите му книги. През 1883 г. идва в Атина да учи физика и математика в университета; така и не завършва, защото вече е започнал да пише и да публикува. Първият му роман, Ο άνθρωπος του κόσμου („Светският човек“), излиза през 1888 г., когато е на двайсет години, и оттогава живее от перото си като журналист, критик, редактор и романист, като пише роман в подлистник за вестниците почти всяка година от живота си.

През 1896 г. става главен редактор на Η Διάπλασις των Παίδων („Възпитанието на децата“), илюстрованото детско списание, основано през 1879 г. от Николаос Пападопулос, и го ръководи до 1948 г. Всяка седмица отговаря на писмата на читателите и пише непринудено „Атинско писмо“ с подпис Φαίδων, завършващо с думите «Σας ασπάζομαι» („Прегръщам ви“); половин век гръцките деца, сред тях повечето писатели от следващите поколения, растат с него. През 1927 г. основава литературното списание Νέα Εστία, което излиза и днес.

През 1931 г. е избран за член на Атинската академия, а през 1934 г. става първият председател на Дружеството на гръцките писатели. През 1903 г. е първият атински критик, писал за неизвестен поет от Александрия – Константинос Кавафис. Издава спомените си под заглавие Η ζωή μου σαν μυθιστόρημα („Животът ми като роман“) през 1938–39 г. и умира в Атина на 14 януари 1951 г.

Ксенопулос пише два вида проза. Закинтоските книги са тези, които остават. Μαργαρίτα Στέφα (1893) е първият му роман за островния живот. Ο κόκκινος βράχος („Червената скала“, 1905) е любовната история на Фотини Сантри, разиграваща се сред благородническите семейства на острова и завършваща при червената скала над морето, която дава името на книгата. Στέλλα Βιολάντη („Стела Виоланти“), написана през 1901 г. и преработена в пиеса през 1909 г., е неговият шедьовър в миниатюра: Стела, дъщеря на богат търговец от Закинтос, пише любовно писмо на младеж, когото баща ѝ презира; когато писмото се разчува, бащата я заключва в килер, докато не поиска прошка, а тя предпочита да умре, вместо да признае, че е сгрешила. Пиесата Ο Πόπολαρος („Простолюдинът“, 1933) изправя закинтоски селянин срещу островната аристокрация.

Атинските романи са социални панорами в духа на Балзак и Зола, които той чете внимателно. Трилогията Πλούσιοι και φτωχοί („Богати и бедни“, 1919), Τίμιοι και άτιμοι („Честни и безчестни“, 1921) и Τυχεροί και άτυχοι („Щастливци и нещастници“, 1924) проследява семейства, които се изкачват и слизат по социалната стълбица на Атина между двете войни. За сцената пише Το μυστικό της Κοντέσσας Βαλέραινας („Тайната на графиня Валерена“, 1904), Ψυχοσάββατο („Задушница“, 1911) и Φοιτηταί („Студенти“, 1919) и е сред първите в Гърция, които защитават Ибсен. Гръцкият му е гладък, модерен народен език – много преди народният език да стане официален, – което е една от причините да се чете толкова лесно и век по-късно.

Στέλλα Βιολάντη се изучава в гръцкото средно училище, а «Στέλλα Βιολάντη» се е превърнало в нарицателно за дъщеря, която се противопоставя на баща си; творбата е екранизирана и поставяна на сцена многократно. Фразата «Σας ασπάζομαι, Φαίδων» все още кара по-възрастните гърци да се усмихват, а Η Διάπλασις των Παίδων се помни като списанието, което възпитава читатели от 1880-те до 1940-те години, много от които му изпращат първите си стихове. В град Закинтос къщата му на улица „Гаита“ е Музеят „Ксенопулос“ – с бюрото и ръкописите му на горния етаж и детска библиотека на партера. Основаното от него списание Νέα Εστία е най-старото гръцко литературно списание, което все още излиза. Романите му отново са по книжарниците и са безплатно достъпни онлайн, като обществено достояние от 2022 г.

• През 1903 г. публикува «Ένας ποιητής» („Един поет“), първата статия в Атина за Константинос Кавафис, тогава непознат извън Александрия.
• В продължение на повече от петдесет години, от 1896 до 1948 г., подписва седмичното си писмо до децата с «Φαίδων».
• Νέα Εστία, което основава през 1927 г., излиза оттогава без прекъсване.
• Спомените му са озаглавени Η ζωή μου σαν μυθιστόρημα, „Животът ми като роман“ – подходящо заглавие за човек, написал около осемдесет романа.