Фотис Контоглу

Контоглу е роден през ноември 1895 г. в Айвалък, който гърците наричат Αϊβαλί или Κυδωνίες, богат гръцки град на егейския бряг на Мала Азия, срещу Лесбос. Израства сред моряци, монаси и рибари, чиито истории по-късно ще разказва. Учи в Школата за изящни изкуства в Атина през 1913–1914 г., а после пътува; до 1919 г. живее предимно в Париж и обикаля Европа, а в Париж през 1918 г. написва първата си книга. Връща се в Айвалък, но през 1922 г., с Малоазийската катастрофа, гръцкото население на града е прогонено и Контоглу идва в Гърция като бежанец, като повече от един милион други.

През 1923 г. отива на Света гора, където изучава и копира старите икони и стенописи на манастирите. Това преживяване определя живота му. В Атина работи като реставратор на икони и рисува за църкви. През 1926 г. се жени за Мария Хадзикамбури и имат дъщеря. Между 1937 и 1939 г. рисува големи стенописи в Атинското кметство, подпомаган от двама млади ученици, които ще станат прочути художници, Янис Царухис и Никос Енгонопулос. До края на живота си рисува икони и фрески в църкви, пише книги и статии и обучава по-млади художници. Умира в Атина през юли 1965 г.

Голямата кауза на Контоглу е византийската живопис. През XIX век гръцките църкви са се изпълнили с икони в сладникав, реалистичен западен стил, а старият византийски начин на рисуване, със златни фонове, плоски ярки цветове, издължени фигури и спокойни, големи очи, се смята за примитивен. Контоглу вярва в обратното: че византийската икона е духовно изкуство от най-висок ред и истинската художествена традиция на гърците. Научава техниките ѝ от старите наръчници на зографите и от манастирите и рисува така цял живот. Стенописите му в малката византийска църква Капникарея, насред улица „Ерму“ в Атина, се виждат най-лесно. През 1960 г. издава Έκφρασις της ορθοδόξου εικονογραφίας („Израз на православната иконография“), наръчник по иконопис, използван и днес, който получава награда на Атинската академия през 1961 г.

Той е и превъзходен писател. Πέδρο Καζάς („Педро Касас“, написан през 1918 г. и отпечатан през 1920 г.) е кратка приключенска история за испански моряк и пират, написана на богат, старинен народен език. По-късните му книги събират истории на моряци, монаси, светци и пътешественици, разказани с гласа на разказвач. Αϊβαλί, η πατρίδα μου („Айвали, моята родина“, 1962) си спомня хората и местата на града, който губи през 1922 г. И като художник, и като писател Контоглу търси корените на гръцката култура във Византия и в живота на обикновените хора, а не в подражанието на Запада, идея, която силно влияе на „поколението на трийсетте“.

За да видите творбите на Контоглу, влезте в църквата Капникарея на улица „Ерму“, главната търговска улица на Атина, и разгледайте стенописите; или посетете Атинското кметство на площад „Кодзия“, където стенописите му още украсяват интериора. Негови икони има в църкви из цяла Гърция, а Националната галерия и Византийският и християнски музей пазят негови картини. Много от днешните иконописци се смятат за негови наследници, а стилът, който той възражда, сега е обичайният стил на новите гръцки църкви. Книгите му продължават да се издават, а Αϊβαλί, η πατρίδα μου се чете от потомците на бежанците от 1922 г. като портрет на един изгубен свят.

• Идва в Гърция като бежанец от Айвалък след Малоазийската катастрофа от 1922 г.
• Сред учениците и помощниците му в Атинското кметство са Янис Царухис и Никос Енгонопулос, двама от големите гръцки художници на XX век.
• Първата му книга, „Педро Касас“ (отпечатана през 1920 г.), е пиратска история за испански моряк.
• Византийският стил на иконопис, който той възражда, днес е обичайният стил в новите гръцки църкви.