Никос Енгонопулос

Енгонопулос е роден в Атина на 21 октомври 1907 г. в семейство с корени в Константинопол, където прекарва част от детството си по време на Първата световна война. От 1923 до 1927 г. учи в лицей в Париж и се връща в Гърция, за да отбие военната си служба, с френски като втори майчин език. Няколко години работи като чиновник и преводач, а през 1932 г. постъпва в Атинското училище за изящни изкуства, където учи при Константинос Партенис; по същото време работи в ателието на Фотис Кондоглу, който учи него и Янис Царухис на техниката на византийската живопис. Двамата учители, единият модернист, другият традиционалист, остават полюсите на неговото изкуство.

Първите му стихосбирки, «Μην ομιλείτε εις τον οδηγόν» («Не говорете с шофьора», 1938) и «Τα κλειδοκύμβαλα της σιωπής» («Клавикордите на тишината», 1939), предизвикват присмех в атинската преса и шеги в сатиричните ревюта; «Енгонопулос» за известно време става синоним на безсмислица. Той не отговаря и не се променя. През 1940–41 г. воюва на албанския фронт; пленен от германците, е държан в трудов лагер и бяга обратно в Атина. През зимата на 1942–43 г., в окупирана Атина, той написва «Μπολιβάρ».

От 1945 г. преподава рисуване и живопис в Архитектурния факултет на Националния технически университет (Политехниката), става редовен професор през 1969 г. и се пенсионира през 1973 г. Представя Гърция на Биеналето във Венеция през 1954 г., два пъти, през 1958 и 1979 г., печели Първата държавна награда за поезия и умира в Атина на 31 октомври 1985 г., десет дни след седемдесет и осмия си рожден ден.

Заглавието на първата му книга е надписът в гръцките автобуси; вътре има стихове, чиито образи идват от сънищата, от Лотреамон и Де Кирико, от византийските хроники и клефтските песни, на гръцки, който без предупреждение скача от уличната димотика към най-официалната катаревуса. Критиците видели в това шега; той бил сериозен. Неговият сюрреализъм, както и този на приятеля му Андреас Ембирикос, е начин всички пластове на гръцкия език и гръцкото минало да заговорят едновременно.

«Μπολιβάρ, ένα ελληνικό ποίημα» (1944) е доказателството. Симон Боливар, освободителят на Южна Америка, е призован като гръцки герой и поставен до Одисеас Андруцос и борците от 1821 г.; той се появява в планините на Румелия и по островите на Егейско море, «красив като грък», а поемата, отчасти химн, отчасти народен плач, отчасти манифест, е дързък отговор на окупацията. След войната тя влиза в училищните антологии. По-късните стихосбирки, «Έλευσις» («Елевсина», 1948), «Εν ανθηρώ Έλληνι λόγω» («С цветуща гръцка реч», 1957) и «Στην κοιλάδα με τους ροδώνες» («В долината с розовите градини», 1978), запазват същия глас, сега по-спокоен, често елегичен, винаги гордо гръцки в своя материал.

Като художник той развива свой собствен свят: издължени фигури без лица, като шивашки манекени, застанали в дворове, пристанища и неокласически стаи под сурова гръцка светлина, облечени в костюми от Войната за независимост или съвсем голи, сред колони, кораби и музикални инструменти. Цветовете са тези на византийските икони и на народния художник Теофилос, пространството е на Де Кирико. Стиховете и картините се илюстрират взаимно.

«Μπολιβάρ» е Енгонопулос, когото гърците познават: стихът му «Μπολιβάρ, είσαι ωραίος σαν Έλληνας» е станал крилат, поемата е в лицейските антологии заедно с краткото «Ποίηση 1948», неговия отговор на въпроса как се пише поезия по време на гражданска война, а композиторът Никос Мамангакис поставя «Μπολιβάρ» на музика през 1968 г. Националната галерия в Атина притежава негови картини, стогодишнината от рождението му през 2007 г. е отбелязана с изложби и нови издания, а творчеството му днес се чете заедно с това на Елитис и Ембирикос като един от трите велики гласа на гръцкия сюрреализъм. Учащият може да започне, като прочете «Μπολιβάρ» на глас, бавно, оставяйки смените на регистъра да се случват, преди да премине към страниците на сайта за Елитис и Царухис, негови състуденти и приятели.

• Заглавието на първата му книга, «Μην ομιλείτε εις τον οδηγόν», е табелата, която стоеше над шофьорската седалка във всеки гръцки автобус; читателите от 1938 г. я помислили за шега.
• «Μπολιβάρ» се разпространява в ръкописни и машинописни копия и се чете на тайни сбирки в окупирана Атина преди първото си отпечатване през 1944 г.
• Той печели два пъти Първата държавна награда за поезия, с двадесет и една години разлика (1958 и 1979), и представя Гърция като художник на Биеналето във Венеция през 1954 г.
• Учи техниката на византийската живопис при Фотис Кондоглу заедно с Янис Царухис и в продължение на близо тридесет години преподава рисуване на поколения гръцки архитекти в Политехниката.