Йоан Златоуст

Йоан е роден около 347 г. в Антиохия на Оронт, големия град на римска Сирия, и е отгледан от майка си Антуса, овдовяла на двайсет години. Учи реторика при Либаний, най-прочутия езически оратор на епохата, който според преданието искал Йоан за свой наследник, «ако християните не ни го бяха откраднали». Кръстен в началото на двайсетте си години, той прекарва няколко години като аскет в планините край Антиохия и съсипва здравето си завинаги. Връща се в града, ръкоположен е за дякон през 381 г. и за свещеник през 386 г. и дванайсет години проповядва в катедралата на Антиохия.

Тези антиохийски проповеди го правят прочут в целия гръцки Изток. Когато през 387 г. градът се разбунтува, събаря статуите на императора и в ужас очаква наказанието, Йоан ден след ден произнася Беседите за статуите, за да укрепи народа. През 398 г. императорският двор го довежда, почти насила и тайно, за архиепископ на Константинопол. Той продава среброто на епископския дворец в полза на бедните, въвежда дисциплина сред клира си и изобличава разкоша на богатите и суетата на двора.

Императрица Евдоксия приема проповедите му като нападки срещу себе си. Заедно с Теофил, патриарх на Александрия, тя постига осъждането на Йоан на Събора „при Дъба“ през 403 г. и изгнанието му; земетресение и народно въстание го връщат след няколко дни, но през 404 г. той отново е изпратен в изгнание, в Кукуз в планините на Армения. През 407 г. е наредено да бъде отведен още по-далеч, в Питиунт на Черно море, и го карат пеша, докато не рухва и не умира в Комана в Понт на 14 септември 407 г. Мощите му се завръщат тържествено в Константинопол през 438 г.

От Златоуст е запазено повече, отколкото от който и да е друг гръцки църковен отец: около шестстотин беседи, над двеста писма и редица трактати, които изпълват осемнайсет тома от Patrologia Graeca на Мин. Ядрото е екзегетичната проповед: цикли от беседи, които тълкуват стих по стих Евангелието от Матей (деветдесет проповеди), Евангелието от Йоан, Битие, Псалмите, Деянията и всички послания на Павел, когото обича повече от всеки друг писател. Методът е прост: да обясни текста, после да се обърне към събралите се и да го приложи към начина им на живот, с откровеност за парите, робите, театъра и бедните, която и днес стряска. Гръцкият му е ясният, ритмичен атически език на ученик на Либаний в устата на човек, който иска пристанищните работници да го разбират.

Сред трактатите Περὶ ἱερωσύνης („За свещенството“) е диалог за тежестта и опасността на пастирското служение, който духовенството чете оттогава; Беседите за статуите от 387 г. са летопис на един град в страх; а писмата от изгнанието до дякониса Олимпиада, най-близката му приятелка в Константинопол, са сред най-трогателните лични документи на античността. Два текста носят името му, без да са негови в обичайния смисъл. Θεία Λειτουργία τοῦ Ἁγίου Ἰωάννου τοῦ Χρυσοστόμου, Божествената литургия на св. Йоан Златоуст, е евхаристийното богослужение на византийския обред във вида, в който се утвърждава след неговото време, приписано му заради авторитета му. А Κατηχητικὸς Λόγος, Огласителното, или Пасхалното, слово – кратка, ликуваща проповед, която кани на празника еднакво и усърдните, и мързеливите и завършва с присмех над смъртта – се чете на глас от негово име на полунощната великденска служба.

Никой гръцки автор не се чува на глас по-често. Всяка неделя Божествената литургия на св. Йоан Златоуст се отслужва на гръцки във всеки православен храм, а възгласите на свещеника и отговорите на народа, «Εἰρήνη πᾶσι», «Καὶ τῷ πνεύματί σου», са единственото парче старогръцки, което всички гърци знаят на слух. В полунощ на Великден се чете Огласителното слово и неговото «Ποῦ σου, θάνατε, τὸ κέντρον;» („Смърт, де ти е жилото?“) е част от звученето на Пасха. Паметта му е на 13 ноември, пренасянето на мощите му – на 27 януари, а на 30 януари той е почитан заедно с Василий Велики и Григорий Богослов като един от Τρεις Ιεράρχες (Тримата светители), покровители на гръцкото образование, ден, в който училищата правят тържества. Последните му думи, «Δόξα τῷ Θεῷ πάντων ἕνεκεν», са разпространен гръцки надпис и поговорка, а през 2004 г. папа Йоан Павел II връща мощите му от Рим на Вселенската патриаршия в Константинопол.

• Прозвището Χρυσόστομος, Златоуст, не е използвано приживе; свързва се с него приблизително от VI век нататък.
• Учителят му Либаний, езичник, според преданието казал на смъртното си легло, че Йоан щял да бъде негов наследник, ако християните не го били взели.
• Умира на 14 септември 407 г., докато го карат пеша към още по-далечно изгнание; последните му думи, «Δόξα τῷ Θεῷ πάντων ἕνεκεν», и днес са гръцка поговорка.
• Мощите му, отнесени в Рим след Четвъртия кръстоносен поход, са върнати в Константинопол от папа Йоан Павел II през 2004 г.