Живот
Онова, което се знае за Роман, идва от няколко реда във византийските църковни календари и от собствените му химни. Роден е около 490 г. в Емеса в Сирия, днешния Хомс, вероятно в семейство от еврейски произход, както твърдят някои по-късни източници. Служи като дякон в църквата „Възкресение“ в Берит, днешния Бейрут, а по времето на Анастасий I (491–518) се премества в Константинопол, където е зачислен към храма на Богородица в квартала τὰ Κύρου (та Киру). Изглежда, там прекарва остатъка от живота си, в столицата на Юстиниан, в годините, когато се строи „Света София“.
Легендата за призванието му е разказана в синаксара за деня на паметта му. Роман, казва се там, имал слаб глас и никакъв талант за пеене, и другите клирици го осмивали. На Бъдни вечер той заспал в църквата и Богородица му се явила със свитък в ръка и му казала да го изяде. Той го погълнал, събудил се, качил се на амвона и за първи път запял «Ἡ Παρθένος σήμερον τὸν ὑπερούσιον τίκτει». Историята е образ на вдъхновението, като пророк Йезекиил, който изяжда книгата, но ни казва как са го виждали византийците: първо като певец и едва после като богослов.
Умира през 550-те години и е погребан в храма, където е служил. Преданието му приписва хиляда кондака; под негово име са запазени около осемдесет, от които около шестдесет се смятат за автентични. Православната църква го почита като светец.
Творчество
Кондакът е проповед в песен. Той започва с кратко въведение (προοίμιον) със собствена мелодия, а после се разгръща в осемнадесет до двадесет и четири дълги строфи, наречени οἶκοι (икоси, „домове“), всички изградени по една и съща метрична схема и завършващи с един и същ припев, който паството повтаряло. Началните букви на строфите образуват акростих, често «τοῦ ταπεινοῦ Ῥωμανοῦ» („на смирения Роман“). Стихът не е класически: той е тоничен, основан на ударенията на говоримия гръцки от онова време, а езикът е ясният гръцки на Библията и богослужението, пълен с диалог и драматични обрати.
Темите на Роман са празниците на църковната година и библейските истории, но той ги разказва като драма. В кондака за Рождество Дева разговаря с влъхвите; в този за Мария при Кръста тя спори със Сина си, който ѝ обяснява защо трябва да умре; Юда, Петър, блудният син, Лазар, десетте девици и тримата младежи в пещта имат всеки своя поема, всяка от тях малка пиеса с няколко гласа. Въведението на рождественския кондак, Ἡ Παρθένος σήμερον, става и остава химнът на православната Коледа, а на него се приписва и краткият химн «Ψυχή μου, ψυχή μου, ἀνάστα, τί καθεύδεις;» („Душо моя, душо моя, стани, защо спиш?“), който се пее по време на Великия пост заедно с Великия канон. Дали е написал и Акатиста, «Τῇ ὑπερμάχῳ στρατηγῷ», е спорно, и много учени смятат, че не. През VIII век канонът измества кондака от богослужението и в употреба остават само въведенията и първите строфи на неговите поеми; учените възстановяват пълните текстове от ръкописи в ново време.
Наследство в днешна Гърция
Всеки грък, който отива на църква на Коледа, чува Роман: «Ἡ Παρθένος σήμερον» се пее на 25 декември и се излъчва по радиото и телевизията, а последният му стих, «παιδίον νέον, ὁ πρὸ αἰώνων Θεός» („младенец нов, предвечният Бог“), е познат като коледна песен. Православната църква чества паметта му на 1 октомври, заедно с Покров Богородичен, а църковните певци (ψάλτες) го смятат за свой покровител; школи по византийска музика и хорове из цяла Гърция и Кипър носят името му. Откъси от химните му са включени в лицейската антология на новогръцката литература, чиито първи страници са византийски. Учащият може да чуе запис на коледния кондак и да следи гръцкия текст, изненадващо близък до съвременния език, или да прочете рождественския химн в двуезично издание.
Знаете ли, че…?
- Той скривал подписа си в стиховете: началните букви на строфите често образуват «τοῦ ταπεινοῦ Ῥωμανοῦ», „на смирения Роман“.
- От хилядата кондака, които преданието му приписва, са запазени само около осемдесет, а пълните му поеми са били непознати на повечето читатели, докато учените не ги издават по ръкописи в ново време.
- Според легендата той не можел да пее, докато на Бъдни вечер Богородица не го накарала насън да погълне свитък.
- Денят на паметта му, 1 октомври, съвпада с Покров Богородичен, един от най-обичаните празници в Гърция.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Κοντάκιον εις την Χριστού Γέννησιν («Η Παρθένος σήμερον») | Кондак за Рождество Христово („Дева днес“) | 6th century |
| Κοντάκιον εις την Μαρίαν παρά τω Σταυρώ | Кондак за Мария при Кръста | 6th century |
| Κοντάκιον εις τον Ιούδαν | Кондак за Юда | 6th century |
| Κοντάκιον εις τον Άσωτον υιόν | Кондак за блудния син | 6th century |
| Κοντάκιον εις τας δέκα παρθένους | Кондак за десетте девици | 6th century |
| «Ψυχή μου, ψυχή μου, ανάστα» (αποδίδεται) | „Душо моя, душо моя, стани“ (приписван) | 6th century |
Из творчеството
Изображения с изтекли авторски права от Уикимедия Общомедия.
Един ред за запомняне
Ἡ Παρθένος σήμερον τὸν ὑπερούσιον τίκτει, καὶ ἡ γῆ τὸ σπήλαιον τῷ ἀπροσίτῳ προσάγει· ἄγγελοι μετὰ ποιμένων δοξολογοῦσι, μάγοι δὲ μετὰ ἀστέρος ὁδοιποροῦσι· δι' ἡμᾶς γὰρ ἐγεννήθη παιδίον νέον, ὁ πρὸ αἰώνων Θεός.
На днешен гръцкиΗ Παρθένος σήμερα γεννά τον υπερούσιο, και η γη προσφέρει το σπήλαιο στον απρόσιτο· άγγελοι μαζί με βοσκούς δοξολογούν, και μάγοι με το αστέρι πορεύονται· γιατί για μας γεννήθηκε παιδί νέο, ο προαιώνιος Θεός.
I Parthenos simeron ton yperousion tiktei, kai i gi to spilaion to aprosito prosagei· angeloi meta poimenon doxologousi, magoi de meta asteros odoiporousi· di' imas gar egennithi paidion neon, o pro aionon Theos.
Днес Девата ражда Пресъщностния и земята принася пещерата на Непристъпния; ангели с пастири славословят, а влъхви със звездата пътуват; защото заради нас се роди младенец нов, предвечният Бог.
В оригинал
Текстът, както го е написал(а) Роман Сладкопевец, обществено достояние, с наш собствен превод до него.
«Ἡ Παρθένος σήμερον»Дева днес
Проимионът и първият икос от кондака на Роман за Рождество Христово, който се пее и до днес по Коледа. Целият химн е имал 24 строфи, всяка завършваща със същия рефрен – „Бог, Който е преди вековете“; текстът е според рождественската утреня.
Κοντάκιον εἰς τὴν Χριστοῦ Γέννησιν (6th century), prooimion and first oikos, as sung at the Christmas Orthros · Текст – обществено достояние, източник: el.wikisource.org
