Херодот

Херодот се ражда около 484 г. пр. Хр. в Халикарнас, днес Бодрум на турското крайбрежие, гръцки град под персийска власт със смесено гръцко и карийско население; самият му баща носи карийското име Ликс. Семейството се противопоставя на местния тиранин Лигдамис, един роднина на Херодот, епическият поет Паниасис, е убит, а Херодот прекарва известно време в изгнание на Самос. Изглежда, че се връща, за да помогне за свалянето на тиранина, а после напуска завинаги.

Следват пътуванията, които изпълват книгата му: нагоре по Нил чак до Елефантина, до Вавилон, при скитите на северния бряг на Черно море, до Кирена в Либия и из цялото Егейско море. Където и да отиде, той пита жреци, водачи и търговци какво знаят и отбелязва кога им вярва и кога не. В Атина, в разцвета на властта на Перикъл, прави публични четения на труда си, сприятелява се със Софокъл и според по-късен източник градът гласува да му бъде дадена голяма награда.

През 444 или 443 г. пр. Хр. той се присъединява към новата колония Турии в Южна Италия, която Атина основава. Вероятно умира там около 425 г. пр. Хр., макар едно предание да поставя гроба му в Пела в Македония. Пише на йонийски гръцки, диалекта на Източното Егейско море, а надгробната му епиграма го нарича „господарят на йонийската история“.

Ιστορίαι („История“) си поставя за цел, както казва първото изречение, да запише великите дела на гърци и варвари, за да не ги заличи времето, и да обясни защо са воювали. Деветте книги, по-късно наречени на деветте музи от александрийските издатели, започват с Крез от Лидия и мъдрия атинянин Солон, който казва на богатия цар, че никой не може да бъде наречен щастлив преди смъртта си. След това проследяват възхода на Персия при Кир, Камбиз, Дарий и Ксеркс, с дълги отклонения за земите, които те завладяват: Египет с пирамидите, крокодилите и балсаматорите си заема цялата втора книга.

Книги от 6 до 9 са самите Гръко-персийски войни: бегачът към Спарта и атаката при Маратон през 490 г.; Ксеркс, който прехвърля мост през Хелеспонта и бичува морето; Леонид и тристата при Термопилите, чиято епитафия той цитира; дървените стени от оракула и капанът при Саламин; Платея и Микале през 479 г.

Между битките са историите, които всички помнят: Гигес, принуден да шпионира царицата на Кандавъл; Поликрат от Самос, който хвърля пръстена си в морето, само за да му се върне в една риба; Арион, отнесен у дома от делфин; Клеобис и Битон. Херодот предава онова, което са му разказали, често в няколко версии, и казва открито: „Не вярвам на това, но го записвам“. Тази смесица от любопитство, безпристрастност и наслада от хубавата история е причината книгата никога да не престане да се чете.

Всяко гръцко дете чете Херодот: избрани истории от „История“ в превод на новогръцки са част от курса по антична литература в първи клас на гимназията, наред с „Одисея“. Изрази, дошли чрез него, са част от всекидневния гръцки: ο πατέρας της ιστορίας („бащата на историята“), „Египет е дар на Нил“ и спартанската епитафия Ὦ ξεῖν', ἀγγέλλειν Λακεδαιμονίοις („Страннико, съобщи на лакедемонците“), издълбана върху съвременния паметник при Термопилите, която той е съхранил. Улици с името Ηροδότου има из цяла Гърция, а историите на Херодот на този сайт, Крез и Солон, пръстенът на Поликрат и делфинът на Арион, са преразказани на три различни нива, за да можете да започнете оттам, където сте.

• Разделянето на девет книги, наречени на музите, е направено от по-късни издатели; самият Херодот просто пише едно дълго „разследване“.
• Плутарх написва цяло съчинение, озаглавено За злонамереността на Херодот, в което го обвинява, че е несправедлив към Тива и Коринт; критиците го наричат както баща на историята, така и баща на лъжите.
• Той е единственият ни източник за маратонския бегач Фидипид, който в неговата версия тича от Атина до Спарта, за да поиска помощ, а не от Маратон до Атина.
• Той описва стъпка по стъпка египетската техника на мумифициране, включително куката, с която изваждали мозъка през носа.