Епикур

Епикур е роден през 341 г. пр. Хр. на Самос, където баща му Неокъл, атински гражданин, се е заселил като колонист и е учител. На осемнадесет години заминава за Атина за двегодишната си военна служба; когато се връща, атинските заселници са прогонени от Самос, а семейството му се е преместило в Колофон на малоазийския бряг. Там и в Теос учи при Навсифан, последовател на Демокрит, от когото възприема теорията за атомите. В началото на трийсетте си години започва да преподава, първо в Митилини на Лесбос, после в Лампсак на Хелеспонта, където събира приятелите, които ще го следват до края на живота си.

Около 306 г. пр. Хр. се връща в Атина и купува къща и градина извън градските стени. Градината дава на школата името и характера ѝ: не публична зала за лекции, а общност, която живее заедно, храни се скромно, пише и разговаря. Членовете ѝ скандализират Атина, защото сред тях има жени, като хетерата Леонтион, и роби, като собствения роб на Епикур, Мис. Самият Епикур рядко напуска Градината и не участва в политиката, в съгласие със съвета си да се живее незабелязано.

Години наред страда от мъчителна болест на пикочния мехур и бъбреците и умира през 270 г. пр. Хр. на седемдесет и две години. В писмо, написано в последния му ден, казва, че болката е толкова голяма, колкото може да бъде, но радостта от спомена за разговорите с приятелите му я надвишава. Завещанието му освобождава робите му, осигурява децата на последователите му и оставя Градината на школата, която оцелява в Атина векове наред.

Епикур пише повече от всеки философ преди него – около триста свитъка според Диоген Лаерций, сред тях трактат Περὶ φύσεως („За природата“) в тридесет и седем книги, чиито овъглени фрагменти са открити във вила в Херкуланум, затрупана от Везувий. Изцяло запазеното е малко: три писма, обобщаващи системата му и съхранени от Диоген Лаерций – Ἐπιστολὴ πρὸς Ἡρόδοτον („Писмо до Херодот“) за физиката, Ἐπιστολὴ πρὸς Πυθοκλέα („Писмо до Питокъл“) за небесните явления и Ἐπιστολὴ πρὸς Μενοικέα („Писмо до Менекей“) за това как да се живее; четиридесетте Κύριαι Δόξαι („Главни мисли“); и сбирка от изречения, открита във ватикански ръкопис през 1888 г. Римският поет Лукреций пресъздава цялата система в латински стихове в De rerum natura.

Системата има три части, които се подкрепят взаимно. Във физиката всичко е атоми, движещи се в празнотата, и душата също е съставена от атоми, които се разпръсват при смъртта; няма отвъден живот, няма наказание, няма от какво да се боим. Боговете съществуват, блажени и далечни, и не се интересуват от нас. В етиката удоволствието е началото и краят на щастливия живот, но Епикур има предвид преди всичко ἀπονία, свободата от телесна болка, и ἀταραξία, свободата от душевен смут. Значение имат естествените и необходимите желания – храна, подслон, компания; луксът не добавя нищо, а желанието за него добавя тревога. Приятелството, казва той в „Главни мисли“, е най-голямото от благата, които мъдростта осигурява за цял живот. Прочутата втора мисъл, че смъртта не е нищо за нас, защото разпадналото се няма усещания, не е свиване на рамене, а лек: махнете страха от смъртта и повечето други страхове рухват заедно с него.

Името на Епикур оцелява в новогръцкия главно като недоразумение: επικούρειος означава човек, който обича хубавата храна и удобството – обратното на мъжа, който молел приятел да му изпрати гърненце сирене, за да може да пирува, когато пожелае. Истинското му учение се преподава в часовете по философия в трети клас на лицея, а „Писмо до Менекей“ с началния си съвет, че никой не е нито твърде млад, нито твърде стар, за да философства, се чете широко в новогръцки превод. Изразите «λάθε βιώσας» („живей незабелязано“) и «ο θάνατος ουδέν προς ημάς» се цитират във всекидневния гръцки, а едно съвременно сдружение, Приятели на епикурейската философия, провежда всяка година симпозиум в Атина. Самос го помни като свой син. Учащият може да прочете „Писмо до Менекей“ в двуезично издание: то е кратко, спокойно и изненадващо модерно.

• Градината приема жени и роби като пълноправни членове, нещо, което никоя друга атинска школа не прави, а враговете ѝ разпространяват истории за нея векове наред.
• От около тристате му книги изцяло са запазени само три писма и две сбирки от изречения; части от големия му трактат „За природата“ са извлечени от папируси, овъглени при изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр.
• През II век сл. Хр. богат епикуреец на име Диоген изсича учението върху стена в родния си град Ойноанда в Мала Азия – най-големият известен античен надпис.
• Той помолил рождения му ден да се празнува всяка година и последователите му продължили да го правят стотици години след смъртта му.