Демостен

Демостен се ражда през 384 г. пр. Хр. в атинския дем Пеания. Баща му притежава работилница, в която роби изработват мечове и ложа, и оставя голямо имущество, когато момчето е на седем години; настойниците, начело с роднина на име Афоб, пропиляват по-голямата част от него. Младежът учи реторика, сред учителите му е логографът Исей, и на двадесет години съди настойниците си с речи, които са запазени и до днес. Печели, получава обратно малко пари, но е намерил професията си: години наред изкарва прехраната си като логограф, пишейки речи, които клиентите произнасят в съда.

Плутарх разказва историите, които знае всяко гръцко дете: че първите му опити в народното събрание били осмени заради слабия глас и заекването; че си построил подземен кабинет, обръснал половината си глава, за да го държи срамът вкъщи, упражнявал се с камъчета в устата и декламирал срещу грохота на морето във Фалерон. През 354 г. пр. Хр. той вече говори за държавните финанси, а от 351 г., с Първата филипика, е намерил голямата си тема: възхода на Филип II Македонски.

Сражава се като хоплит при Херонея през 338 г. пр. Хр., където Филип разгромява Атина и Тива. През 324 г. е осъден, че е взел пари от Харпал, избягалия ковчежник на Александър, хвърлен е в затвора и бяга в изгнание. Върнат след смъртта на Александър през 323 г., той вижда на следващата година как въстанието на гръцките градове се проваля. Преследван от македонския регент Антипатър, той намира убежище в храма на Посейдон на Калаврия, днешния Порос, и през октомври 322 г. пр. Хр. взема отрова, за да не бъде пленен.

Под негово име са достигнали шестдесет и една речи, някои неавтентични, заедно с писма и уводи. Ядрото са политическите речи. В трите Ολυνθιακοί (Олинтски речи, 349–348 г. пр. Хр.) той умолява Атина да спаси град Олинт от Филип, напразно; в четирите Φιλιππικοί (Филипики, 351–341 г. пр. Хр.) анализира с яснота, която съгражданите му намирали за досадна, как македонският цар използва парите, бързината и разединението на гърците, и настоява атиняните да служат лично, вместо да наемат наемници. Тези речи дават на всички европейски езици думата „филипика“ за яростно изобличение.

Περί του στεφάνου („За венеца“, 330 г. пр. Хр.) е върхът. През 336 г. приятелят му Ктезифонт предлага Демостен да бъде награден със златен венец за заслугите си; доживотният му съперник Есхин оспорва предложението като незаконно и на практика изправя пред съда цялата кариера на Демостен след поражението, до което тя е довела. Демостен отговаря, че град с миналото на Атина не би могъл да постъпи иначе, и се кълне в предците, изправили се срещу персите при Маратон, Саламин и Платея, че борбата за гръцката свобода е била правилна, макар и изгубена. Есхин не получава и една пета от гласовете и напуска Атина завинаги. До тях стоят частните речи – прозорец към семейния живот, търговията и престъпленията в Атина, – и Επιτάφιος за загиналите при Херонея. Стилът му съчетава дълги, грижливо изградени периоди с внезапни кратки удари, въпроси, клетви и въображаеми диалози; античните критици го поставят на първо място сред десетте атически оратори, а Цицерон го взема за образец.

На гръцки прилагателното δημοσθένειος (демостеновски) описва оратор със смазваща сила, а „Φιλιππικός“ е всяка яростна политическа атака. За камъчетата и вълните на Фалерон се разказва на всяко дете, което заеква или се страхува да говори пред хора, а речта му Υπέρ της Ροδίων ελευθερίας („За свободата на родосците“) е била задължителен текст в гръцкия лицей. Руините на светилището на Посейдон, където умира, могат да се посетят на Порос, над градчето, а улица на име Δημοσθένους минава през центъра на Атина. Прочутата му статуя в цял ръст, дело на Полиевкт (280 г. пр. Хр.), е оцеляла в римски копия във Ватикана и в Копенхаген – със стиснати устни и сключени ръце, образ на човек, който мисли, преди да говори. Новогръцки преводи на „За венеца“ има във всяка книжарница, а гръцкият текст е безплатно достъпен в Perseus.

• Първото му дело, на двадесет години, е срещу собствените му настойници, пропилели оставеното от баща му богатство; речите „Срещу Афоб“ са запазени.
• Есхин, големият му съперник, губи делото за венеца толкова тежко, че получава по-малко от една пета от гласовете, глобен е и напуска Атина, за да преподава реторика на Родос.
• Думата „филипика“, яростно изобличение, идва от речите му срещу Филип; Цицерон в негова чест нарича Филипики собствените си нападки срещу Марк Антоний.
• Според Плутарх той умира на остров Порос, в храма на Посейдон, от отрова, която държал скрита в тръстиковото си перо.