Есхил

Есхил е роден около 525 г. пр.н.е. в Елевзина, градът на запад от Атина, прочут с мистериите на Деметра, в старо семейство на земевладелци. Около 499 г. пр.н.е. започва да участва в трагическите състезания на Дионисиите и печели първата си победа през 484 г.; общо взема първа награда тринадесет пъти. Но събитието, което определя живота му, и единственото, което споменава епитафията му, е битката при Маратон през 490 г. пр.н.е., където той се сражава в атинския строй и където загива брат му Кинегир. Много вероятно е десет години по-късно да се е сражавал и при Саламин: описанието му на морската битка в Перси звучи като доклад от палубата.

Поне два пъти пътува до Сицилия по покана на тирана Хиерон от Сиракуза и пише пиеса за основаването на град Етна. В Атина веднъж е обвинен, че е разкрил на сцената тайни на Елевзинските мистерии, но е оправдан; разказват, че не е знаел, че са тайни.

Умира в Гела в Сицилия през 456 г. пр.н.е. Според по-късна легенда орел пуснал костенурка върху плешивата му глава, като я взел за скала. Атиняните го почитат с уникално решение: след смъртта му пиесите му могат да бъдат поставяни отново на празненствата, като се състезават с живи поети. Синовете му Евфорион и Евеон също пишат трагедии.

Аристотел приписва на Есхил въвеждането на втория актьор, което прави възможен диалога, а оттам и драмата; той също така намалява ролята на хора и използва костюми, маски и сценични машини за зрелищни ефекти. Езикът му е величав и наситен, пълен със сложни прилагателни и смели образи, а пиесите му задават преди всичко един въпрос: как действа божествената справедливост през поколенията?

Πέρσαι („Перси“, 472 г. пр.н.е.) показва поражението при Саламин от персийска гледна точка – чрез скръбта на майката на Ксеркс и призрака на Дарий; постановката е платена от Перикъл. Επτά επί Θήβας („Седемте срещу Тива“, 467) завършва с това, че синовете на Едип, Етеокъл и Полиник, се убиват един друг пред портите. Ικέτιδες („Молителките“) проследява петдесетте дъщери на Данай, които бягат от принудителен брак.

Неговият шедьовър е Ορέστεια („Орестия“, 458 г. пр.н.е.): в Αγαμέμνων („Агамемнон“) Клитемнестра убива съпруга си при завръщането му от Троя; в Χοηφόροι („Хоефори“, т.е. „Носителките на възлияния“) синът им Орест отмъщава за баща си, като я убива; в Ευμενίδες („Евмениди“) Еринии преследват Орест до Атина, където Атина основава първия съд и кръговратът на кръвта е заменен от закона. Προμηθεύς Δεσμώτης („Прикованият Прометей“), за титана, окован, защото дал огъня на хората, е достигнал до нас под неговото име, макар днес много учени да се съмняват, че той я е написал.

„Орестия“ се поставя почти всяко лято в древния театър в Епидавър, а постановка на „Перси“ там е своеобразно посвещение за гръцките режисьори. Родният му град, днес Елефсина, провежда всяка година фестивала Αισχύλεια (Есхилии) в негова чест и го чества, когато е Европейска столица на културата през 2023 г. Гърците и днес казват πάθει μάθος, „учене чрез страдание“ – израз от Агамемнон, а викът от „Перси“ ὦ παῖδες Ἑλλήνων ἴτε се цитира на националните годишнини. За изучаващите езика текстовете за четене на този сайт преразказват на новогръцки историите на Прометей, Орест, Клитемнестра, Ериниите и братята Етеокъл и Полиник; прочетете ги, а после потърсете оригиналните стихове.

• Епитафията му, за която се твърди, че е написана от самия него, споменава само, че горичката на Маратон и дългокосият перс познават храбростта му; нито дума за пиесите му.
• „Перси“ (472 г. пр.н.е.) е най-старата оцеляла пиеса в световния театър и единствената запазена гръцка трагедия за историческо събитие, а не за мит.
• След смъртта му атиняните позволяват пиесите му да бъдат поставяни отново на състезанията – чест, оказана на никой друг поет от неговото поколение.
• Според сведенията той е написал между осемдесет и деветдесет пиеси; запазени са седем, а заглавията на повечето от останалите са известни само от списъци и цитати.