Янис Кунелис

Кунелис е роден в Пирея на 23 март 1936 г. и израства в пристанищния град през тежките години на Окупацията и Гражданската война; корабите, чувалите, въглищата и желязото на пристанището остават с него цял живот. През 1956 г., на двайсет години, напуска Гърция за Рим, за да учи в Accademia di Belle Arti, и Рим става негов дом. Никога не престава да се чувства грък, но прави кариерата си в Италия, в кръга от художници, критици и галеристи, който се събира в Рим през 60-те години.

Първата му самостоятелна изложба, L'Alfabeto di Kounellis в галерия La Tartaruga в Рим през 1960 г., показва големи платна, покрити с букви, цифри и знаци – нарисувана азбука. През 1967 г. критикът Джермано Челант дава името арте повера, „бедно изкуство“, на група млади италиански художници, които отхвърлят традиционната живопис и скулптура, и Кунелис става един от централните ѝ членове редом с Марио Мерц, Микеланджело Пистолето и други. Оттогава излага из цяла Европа и Америка, а през 1994 г. се завръща в Гърция със знаменита инсталация на кораба Ιόνιον в пристанището на Пирея. Остава активен и след осемдесетте, създавайки големи инсталации в църкви, фабрики и музеи. Умира в Рим на 16 февруари 2017 г. и гръцките и италианските вестници еднакво го оплакват като свой.

Кунелис започва като живописец и винаги казва, че си е останал такъв, дори когато престава да използва платно. Ранните му „азбуки“ – платна с големи букви, изписани с шаблон – вече превръщат живописта в своеобразен пърформанс: от 1960 г. той физически участва в собствените си изложби в галерия La Tartaruga в Рим. От 1967 г. внася в галерията живи и необработени неща: жив папагал на пръчка пред изрисувано пано, кактуси, чували с въглища, вълна, газов пламък във формата на цвете. Най-известната от тези творби е безименната инсталация от януари 1969 г. в галерия L'Attico в Рим, където дванайсет живи коня стоят вързани покрай стените през дните на изложбата. Конете не са символ на нещо просто; те са живо присъствие, късче реалност и античен свят, поставено там, където хората очакват картини.

През 70-те години и след това езикът му става по-мрачен и по-тежък: врати, зазидани с камъни, стоманени плоскости с окачени палта и шапки, рамки на легла, чували, огънят и саждите, които оставя, фрагменти от класически статуи. Тези творби говорят за кризата на европейската култура след войната, за изгнанието и паметта, но винаги чрез физическата материя, а не чрез обяснение. Критиците често ги сравняват с театър и Кунелис наистина обича сцената: работи по театрални постановки и превръща много от изложбите си в събития. През всички тях минава гръцка нишка: морето, пристанището, античните фрагменти, усещането за трагичното.

Кунелис е един от малкото гръцки художници на ХХ век с истински международно място в историята на изкуството; творбите му са в големи музеи в Европа и Америка, а всяка история на арте повера разказва за конете от 1969 г. През 2019 г. Фондация „Прада“ във Венеция му посвещава голяма ретроспектива. В Гърция го смятат за мост между гръцката традиция и европейския авангард, а младите гръцки художници и днес се вглеждат в примера му. Ако посетите музей на съвременното изкуство и видите чували с въглища или стоманена стена с един-единствен пламък, може би гледате творба на Кунелис. Четенето за него е и добър начин да упражните гръцката лексика на съвременното изкуство.

• На двайсет години напуска Пирея за Рим и живее в Италия до края на живота си.
• През 1969 г. излага дванайсет живи коня в галерия L'Attico в Рим, която тогава се помещава в бивш гараж.
• Първата му самостоятелна изложба през 1960 г. се казва L'Alfabeto di Kounellis („Азбуката на Кунелис“).
• През 1994 г. прави инсталация на кораб в пристанището на Пирея, където е израснал.