Живот
Почти всичко, което знаем за живота на Сафо, идва от собствените ѝ фрагменти и от много по-късни, ненадеждни автори. Тя се ражда около 630 г. пр. Хр. на Лесбос — или в Ерес, в западната част на острова, или в Митилини, главния му град — в аристократично семейство. Стиховете споменават дъщеря, Клеида, и трима братя, сред тях Харакс, търговец в Египет, когото тя укорява в т.нар. „Стихотворение за братята“, и Ларих, млад виночерпец.
Около 600 г. пр. Хр. Лесбос е разкъсван от борби между знатни родове и семейството на Сафо се оказва на губещата страна: една древна хроника отбелязва, че тя прекарва няколко години в изгнание в Сицилия, вероятно в Сиракуза, преди да се върне у дома. На Лесбос тя изглежда е водила кръг от млади жени, които пеели, учели музика и се подготвяли за брак; много стихотворения са отправени към тях по име: Анактория, Атида, Гонгила.
Прочутата история, че се хвърлила от бялата скала на Левкада от любов към лодкар на име Фаон, е измислица на комическата сцена от по-късни векове, а датата на смъртта ѝ е неизвестна; един късен фрагмент, „Стихотворението за Титон“, публикувано през 2004 г., я показва да се оплаква, че коленете ѝ вече не я носят към танца, така че е доживяла поне до старост.
Творчество
Сафо пише на еолийския диалект на Лесбос, който звучи различно от атическия гръцки на класиците: σελάννα за луна, ἔμμεναι за „съм, бъда“. Учените от Александрия събират песните ѝ в девет книги, подредени по стихотворен размер. Първата книга е написана в четиристишната строфа, наричана днес сафическа строфа, по-късно заимствана на латински от Катул и Хораций.
Изцяло е оцеляло само едно стихотворение — Ύμνος στην Αφροδίτη (Химн към Афродита, фр. 1), в което богинята пристига с колесница, теглена от врабчета, и развеселено пита кой пак е обидил поетесата. Фрагмент 31, Φαίνεταί μοι κῆνος ἴσος θέοισιν (Равен на боговете ми се струва той), описва телесните симптоми на ревността: езикът се пречупва, огън под кожата, бучене в ушите, пот и трепет. Фрагмент 16 твърди, че най-красивото нещо на земята не са армии или кораби, а „онова, което човек обича“, и го доказва с Елена Троянска. Други творби са сватбени песни, плач за Адонис, подобна на приспивна песен картина на майка и дъщеря и образът на сладка ябълка, останала високо на клона.
По-голямата част от това се връща при нас през ХХ век от късчета папирус, открити в Египет; „Стихотворението за братята“ се появява едва през 2014 г. Тонът ѝ е пряк, личен и точен, без нищо от епическата дистанция на Омир: тя казва „аз“ и го мисли.
Наследство в днешна Гърция
В Митилини централният площад до пристанището е Πλατεία Σαπφούς (площад „Сафо“), с нейна статуя; в Скала Ересу, предполагаемото ѝ родно място, друга статуя гледа към плажа. Одисеас Елитис, сам с лесбоски произход, публикува през 1984 г. новогръцко претворяване на нейните фрагменти (Σαπφώ) — най-лесният начин един изучаващ езика да я прочете. Фрагменти 1, 16 и 31 присъстват в гръцките училищни антологии на древната лирика, обикновено с превод. Думите лесбийски и сафически в много езици идват от нейния остров и нейното име. Стиховете ѝ се цитират на гръцки сватби и в песни, а изразът „десетата Муза“, от епиграма, приписвана на Платон, все още е начинът, по който гърците я представят.
Знаете ли, че…?
- Само едно от стихотворенията ѝ, Химн към Афродита, е оцеляло от началото до края; преписал го е критикът Дионисий Халикарнаски като образец на гладък стил.
- През този век са публикувани две „нови“ стихотворения на Сафо: „Стихотворението за Титон“ през 2004 г. и „Стихотворението за братята“ през 2014 г., и двете от папируси.
- Фрагмент 31 е запазен, защото трактатът За възвишеното го цитира, за да покаже как великият поет подбира подробностите; Катул го превежда на латински.
- В римската епоха град Митилини поставя нейния портрет на монетите си.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Ύμνος στην Αφροδίτη (απ. 1) | Химн към Афродита (фр. 1) | c. 600 BC |
| Οἰ μὲν ἰππήων στρότον (απ. 16) | Едни казват — конна войска (фр. 16) | c. 600 BC |
| Φαίνεταί μοι κῆνος (απ. 31) | Равен на боговете ми се струва той (фр. 31) | c. 600 BC |
| Ποίημα του Τιθωνού | Стихотворението за Титон | published 2004 |
| Ποίημα των Αδελφών | Стихотворението за братята | published 2014 |
Из творчеството
Изображения с изтекли авторски права от Уикимедия Общомедия.
Един ред за запомняне
οἰ μὲν ἰππήων στρότον οἰ δὲ πέσδων / οἰ δὲ νάων φαῖσ' ἐπὶ γᾶν μέλαιναν / ἔμμεναι κάλλιστον, ἔγω δὲ κῆν' ὄττω τις ἔραται.
На днешен гръцкиΆλλοι λένε πως το πιο όμορφο πράγμα πάνω στη μαύρη γη είναι ένας στρατός από ιππείς, άλλοι από πεζούς, άλλοι καράβια· εγώ όμως λέω πως είναι εκείνο που αγαπά κανείς.
oi men ippion stroton oi de pesdon / oi de naon fais' epi gan melainan / emmenai kalliston, ego de kin' otto tis eratai.
Едни казват, че конна войска, други — пехота, / трети — кораби са най-красивото нещо на черната земя; / а аз казвам, че е онова, което човек обича.
В оригинал
Текстът, както го е написал(а) Сафо, обществено достояние, с наш собствен превод до него.
«Απόσπασμα 16»Фрагмент 16
Стихотворението, в което са цитираните стихове: Сафо противопоставя армиите и флотите на онова, което човек обича, привежда за доказателство Елена и завършва с отсъстващата Анактория. Папирусът е скъсан, затова някои стихове са изгубени.
Fragment 16, lines 1–20 (c. 600 BC), as preserved, with gaps · Текст – обществено достояние, източник: el.wikisource.org
