grecfacilegrecfacile
Перикъл
Copy of Kresilas · Public domain · Wikimedia Commons

B2Античност · Държавник

Перикъл

Περικλής

c. 495 BC – 429 BC · Атина

Перикъл (Περικλής, ок. 495–429 г. пр.Хр.) ръководи Атина около тридесет години, от демократичните реформи от 461 г. пр.Хр. до втората година на Пелопонеската война. При него народното събрание става истинското управление, съдебните заседатели получават заплащане, за да могат да служат и бедните, а на Акропола се издига Партенонът. Речта за загиналите във войната, която Тукидид влага в устата му, с възхвалата на град, който обича красотата без разточителство, е най-цитираното описание на демокрацията, писано някога.

Живот

Перикъл е роден около 495 г. пр.Хр. в атинската аристокрация: баща му Ксантип командва флота, който разбива персите при Микале през 479 г. пр.Хр., а майка му Агариста е от рода на Алкмеонидите, семейството на реформатора Клистен. Негов учител е философът Анаксагор, той общува със скулптора Фидий и софистите и е известен с толкова пълна сдържаност, че комедийните поети му дават прякора «Олимпиеца». Те се присмиват и на продълговатата му глава и затова всички портретни бюстове го показват с шлем.

Влиза в политиката през 460-те години на страната на демократите и след като реформите на Ефиалт през 462/461 г. пр.Хр. отнемат правомощията на аристократичния съвет Ареопаг, става водещият човек в народното събрание. От около 443 г. пр.Хр. всяка година е избиран за стратег (στρατηγός) и използва длъжността, за да направлява града. Прехвърля хазната на Делоския съюз в Атина (454 г. пр.Хр.), смазва въстанието на Самос (440 г. пр.Хр.) и се противопоставя на Спарта в кризата, довела до Пелопонеската война през 431 г. пр.Хр., като убеждава атиняните да се оттеглят зад стените си и да се доверят на флота.

Личният му живот е обществен скандал: той се развежда с жена си и живее с Аспазия от Милет, чужденка с прочут ум, от която има син. Когато през 430 г. пр.Хр. чумата поразява пренаселения град, той губи двамата си законни сина, за кратко е свален и глобен, после преизбран. Самият той умира от чумата през есента на 429 г. пр.Хр. Тукидид преценява, че Атина при него е била «по име демокрация, а всъщност власт на първия гражданин».

Творчество

Постиженията на Перикъл са закони, сгради и една реч. Законите правят демокрацията радикална. Заплащането на съдебните заседатели, въведено по негово предложение, означава, че беден селянин може да заседава в народните съдилища, без да губи дневната си прехрана, а след това идва и заплащането на длъжностите. Законът му за гражданството от 451/450 г. пр.Хр. ограничава гражданството до хората с атинянка майка, а не само баща атинянин — мярка, която по-късно засяга собствения му син от Аспазия, когото се налага да направят гражданин със специално гласуване.

Сградите са платени отчасти с данъка на съюзниците, което противниците му наричат грабеж. Партенонът е построен между 447 и 432 г. пр.Хр. от архитектите Иктин и Каликрат, като Фидий ръководи скулптурната украса и изработва голямата златно-слонова Атина в него; от 437 г. пр.Хр. следват монументалният вход Пропилеите и Одеонът до театъра на Дионис. За петнадесет години Акрополът придобива вида, който светът разпознава и днес. Това са и годините на Софокъл, на Херодот в Атина, на младия Сократ и на първите творби на Еврипид, затова гърците говорят за «златния век на Перикъл».

Речта е надгробното слово (Επιτάφιος) за първите загинали във войната, през зимата на 431/430 г. пр.Хр., както я предава Тукидид във втора книга. Тя почти не споменава загиналите; описва града, за който са умрели: управление на мнозинството, равно правосъдие, свобода в личния живот, откритост към чужденците, смелост, родена от размисъла, а не от дресировката, и прочутото «обичаме красивото с простота и мъдростта без изнеженост». На практика това е първото писмено определение на демократичния начин на живот.

Наследство в днешна Гърция

Гръцките ученици срещат Перикъл два пъти: в учебниците по история в гимназията, където V век пр.Хр. е просто «епохата на Перикъл» (ο χρυσός αιώνας του Περικλή), и в лицея, където мнозина четат надгробното слово в старогръцкия оригинал при Тукидид. Изразът «χρυσός αιώνας» се е превърнал в обичайния гръцки термин за всеки златен век. Посетителят може да го проследи на Акропола, от Пропилеите до Партенона, и в новия музей на Акропола долу, чиито фриз и метопи са поръчаното от него дело; текстът за четене на ниво A2 за Акропола в сайта е първа стъпка. Римските му портретни бюстове, копия на изгубена бронзова статуя на Кресилай, се намират в Британския музей и във Ватикана. Улици с името Περικλέους има в повечето гръцки градове, а надгробното слово все още се цитира в парламентите, когато демокрацията трябва да бъде защитена.

Знаете ли, че…?

  • Комедийните поети го наричали «лукова глава» заради формата на черепа му, което е традиционното обяснение за шлема на всичките му портрети.
  • Според собствения му закон за гражданството от 451/450 г. пр.Хр. синът му от Аспазия не е атинянин; след като законните му синове умират от чумата, народното събрание прави изключение за момчето.
  • Избиран е за стратег петнадесет пъти подред с ежегодно гласуване и така една демокрация е ръководена толкова дълго от един човек.
  • Надгробното слово е оцеляло само защото Тукидид го записва със свои думи, според това, което Перикъл «би трябвало да каже»; запис не е съществувал.

Основни творби

Гръцко заглавиеЗаглавиеГодина
Οι μεταρρυθμίσεις με τον ΕφιάλτηДемократичните реформи заедно с Ефиалт462/461 BC
Η μισθοφορά των δικαστώνЗаплащането на съдебните заседателиc. 450s BC
Ο νόμος για την ιθαγένειαЗаконът за гражданството451/450 BC
Ο ΠαρθενώναςПартенонът447–432 BC
Τα ΠροπύλαιαПропилеите437–432 BC
Ο Επιτάφιος λόγοςНадгробното слово (при Тукидид 2.35–46)431/430 BC

Един ред за запомняне

Φιλοκαλοῦμέν τε γὰρ μετ' εὐτελείας καὶ φιλοσοφοῦμεν ἄνευ μαλακίας.

На днешен гръцкиΑγαπάμε το ωραίο με απλότητα και καλλιεργούμε το πνεύμα χωρίς μαλθακότητα.

Filokaloumen te gar met' efteleias kai filosofoumen anef malakias.

Обичаме красивото с простота и обичаме мъдростта без изнеженост.

Funeral Oration, Thucydides 2.40.1

В оригинал

Текстът, както го е написал(а) Перикъл, обществено достояние, с наш собствен превод до него.

«Ἐπιτάφιος»Надгробното слово на Перикъл

Из надгробното слово за първите атиняни, загинали в Пелопонеската война, както го предава Тукидид: сърцевината на портрета, който Перикъл рисува на Атина като град на красотата, разума и обществения дух. Цитатът на страницата открива откъса.

φιλοκαλοῦμέν τε γὰρ μετ᾽ εὐτελείας καὶ φιλοσοφοῦμεν ἄνευ μαλακίας· πλούτῳ τε ἔργου μᾶλλον καιρῷ ἢ λόγου κόμπῳ χρώμεθα, καὶ τὸ πένεσθαι οὐχ ὁμολογεῖν τινὶ αἰσχρόν, ἀλλὰ μὴ διαφεύγειν ἔργῳ αἴσχιον. ἔνι τε τοῖς αὐτοῖς οἰκείων ἅμα καὶ πολιτικῶν ἐπιμέλεια, καὶ ἑτέροις πρὸς ἔργα τετραμμένοις τὰ πολιτικὰ μὴ ἐνδεῶς γνῶναι· μόνοι γὰρ τόν τε μηδὲν τῶνδε μετέχοντα οὐκ ἀπράγμονα, ἀλλ᾽ ἀχρεῖον νομίζομεν, καὶ οἱ αὐτοὶ ἤτοι κρίνομέν γε ἢ ἐνθυμούμεθα ὀρθῶς τὰ πράγματα, οὐ τοὺς λόγους τοῖς ἔργοις βλάβην ἡγούμενοι, ἀλλὰ μὴ προδιδαχθῆναι μᾶλλον λόγῳ πρότερον ἢ ἐπὶ ἃ δεῖ ἔργῳ ἐλθεῖν.Защото ние обичаме красивото с простота и обичаме мъдростта без изнеженост. Богатството използваме по-скоро като възможност за дело, отколкото за самохвалство с думи, и да признаеш бедността си не е срам за никого; по-срамно е да не се стремиш с труд да се избавиш от нея. Едни и същи хора се грижат едновременно за домашните си дела и за делата на града, а и онези, които са отдадени на занаятите си, познават достатъчно добре обществените работи. Само ние смятаме човека, който не взема никакво участие в тях, не за миролюбив, а за безполезен; и ние самите или решаваме, или поне обмисляме правилно обществените въпроси, защото смятаме, че не думите вредят на делата, а по-скоро това да не се вразумиш първо чрез обсъждане, преди да пристъпиш към онова, което трябва да се направи.

Ἐπιτάφιος, as reported by Thucydides, Ἱστορίαι 2.40.1–2 (winter 431/430 BC) · Текст – обществено достояние, източник: perseus.tufts.edu

B2

Прочетете за Перикъл на гръцки (B2)

Думи от текста

  • гражданин
  • власт, авторитет
  • съдия, съдебен заседател
  • инициатива
  • държава
  • могъщ, силен
  • чума, мор
  • връх, разцвет

Проверете се: 4 думи от тази страница

1 / 4

Какво означава тази дума?

Искате ли да научите гръцки?Започнете гръцки

Други на ниво B2

Съвременна Гърция · ПоетесаКики Димула1931 – 2020Съвременна Гърция · ПоетАнгелос Сикелианос1884 – 1951Античност · ТрагикЕврипидc. 480 BC – 406 BCСъвременна Гърция · ПоетКостис Паламас1859 – 1943Съвременна Гърция · Автор на разкази и поетГеоргиос Визиинос1849 – 1896Античност · Историк и войникКсенофонтc. 430 BC – c. 354 BCАнтичност · Биограф и есеистПлутархc. 46 – c. 120Античност · ФилософХераклитc. 535 BC – c. 475 BCСъвременна Гърция · ДържавникЕлевтериос Венизелос1864 – 1936Съвременна Гърция · Първи управител на ГърцияЙоанис Каподистрияс1776 – 1831Съвременна Гърция · ПоетЛорендзос Мавилис1860 – 1912Съвременна Гърция · Романист, разказвачАндреас Каркавицас1865 – 1922Съвременна Гърция · Кино- и театрален режисьорМихалис Какоянис1922 – 2011Съвременна Гърция · КомпозиторВангелис1943 – 2022Съвременна Гърция · Писателка романисткаДидо Сотириу1909 – 2004Съвременна Гърция · Драматург и автор на песенни текстовеЯковос Камбанелис1922 – 2011Съвременна Гърция · Министър-председател, реформаторХарилаос Трикупис1832 – 1896Съвременна Гърция · Романист, есеистЙоргос Теотокас1905 – 1966Съвременна Гърция · РоманистПантелис Превелакис1909 – 1986Съвременна Гърция · ПоетТасос Ливадитис1922 – 1988Съвременна Гърция · МатематикКонстантин Каратеодори1873 – 1950Съвременна Гърция · ХудожникКонстантинос Партенис1878 – 1967Съвременна Гърция · ХудожникЯнис Моралис1916 – 2009Съвременна Гърция · СкулпторТакис (Панайотис Василакис)1925 – 2019Съвременна Гърция · ДиригентДимитрис Митропулос1896 – 1960Съвременна Гърция · Театрална актрисаМарика Котопули1887 – 1954Съвременна Гърция · Писател, художествен критикЗахариас Папантониу1877 – 1940Съвременна Гърция · АрхеологСпиридон Маринатос1901 – 1974Съвременна Гърция · БлагодетелЕвангелос Запас1800 – 1865Съвременна Гърция · Рок певец, автор на песниПавлос Сидиропулос1948 – 1990Съвременна Гърция · Композитор на ребетико, бузукиЯнис Папаяну1913 – 1972Съвременна Гърция · ХимикЛеонидас Зервас1902 – 1980Съвременна Гърция · АрхеологГеоргиос Милонас1898 – 1988Съвременна Гърция · ХудожничкаАглая Папа1904 – 1984Античност · Хоров поетАлкманСъвременна Гърция · Театрална актрисаАмалия МутусиСъвременна Гърция · Хореограф · танцьоркаАнгелики Стелату1963Античност · Литературен компилаторАтеней2nd c. ADАнтичност · Биограф · история на философиятаДиоген Лаерций3rd c. ADСъвременна Гърция · Историчка · византинистЕлени Гликаци-Арвелер1926 – 2026Съвременна Гърция · АвтобиографкаЕлисавет Муцан-Мартиненгу1801 – 1832Античност · Комически поетЕпихармc. 540 BC – c. 460 BCСъвременна Гърция · Романистка · поетесаЕрси Сотиропулу1953Съвременна Гърция · Романистка; разказвачкаГалатия Саранди1920 – 2009Съвременна Гърция · Режисьор · сценаристЙоргос Лантимос1973Съвременна Гърция · Авторка на фантастична прозаЙоана Буразопулу1968Съвременна Гърция · Актриса · ръководителка на трупаКакия Аналити1934 – 2002Съвременна Гърция · Актриса в театъра и телевизиятаКатя Дандулаки1948Античност · Скулптор в бронзЛизипСъвременна Гърция · Актриса · преподавателка по актьорско майсторствоМери Арониc. 1914 – 1992Съвременна Гърция · РоманисткаМаргарита Карапану1946 – 2008Съвременна Гърция · Поетеса, драматург и преводачкаМария Лаина1947 – 2023Съвременна Гърция · Певица · автор на песниМария ПапагеоргиуСъвременна Гърция · Романистка · есеисткаМаро Вамвунаки1948Съвременна Гърция · Поетеса; преводачкаМаци Хадзилазару1914 – 1987Съвременна Гърция · Певец · композиторМихалис Хадзиянис1978Съвременна Гърция · Композитор и учител по музикаНиколаос Мандзарос1795 – 1872Съвременна Гърция · КинорежисьорНикос Панайотопулос1941 – 2016Съвременна Гърция · Художничка · скулпторкаОпи Зуни1941 – 2008Античност · Историк · политическо изследванеПолибийc. 200 BC – c. 118 BCСъвременна Гърция · Романистка · историческа прозаРеа Галанаки1947Съвременна Гърция · Романистка · драматургРина Катсели1938 – 2021Съвременна Гърция · Поетеса · преводачкаРита Буми-Папа1906 – 1984Съвременна Гърция · Театрална актриса · режисьорка · преводачкаСофия ФилипидуАнтичност · Лиричен поетСтезихорc. 630 BC – c. 555 BCСъвременна Гърция · Романистка · разказвачкаТатяна Грици-Милиекс1920 – 2005Съвременна Гърция · Романист · журналистВасилис Алексакис1943 – 2021Античност · Философ · основател стоицизъмЗенон Китийскиc. 334–333 BC – c. 262–261 BCСъвременна Гърция · Филмова и театрална актрисаЗои Ласкариc. 1942 – 2017Съвременна Гърция · Романистка · разказвачкаЗирана Затели1951

Всички личности →