Живот
Перикъл е роден около 495 г. пр.Хр. в атинската аристокрация: баща му Ксантип командва флота, който разбива персите при Микале през 479 г. пр.Хр., а майка му Агариста е от рода на Алкмеонидите, семейството на реформатора Клистен. Негов учител е философът Анаксагор, той общува със скулптора Фидий и софистите и е известен с толкова пълна сдържаност, че комедийните поети му дават прякора «Олимпиеца». Те се присмиват и на продълговатата му глава и затова всички портретни бюстове го показват с шлем.
Влиза в политиката през 460-те години на страната на демократите и след като реформите на Ефиалт през 462/461 г. пр.Хр. отнемат правомощията на аристократичния съвет Ареопаг, става водещият човек в народното събрание. От около 443 г. пр.Хр. всяка година е избиран за стратег (στρατηγός) и използва длъжността, за да направлява града. Прехвърля хазната на Делоския съюз в Атина (454 г. пр.Хр.), смазва въстанието на Самос (440 г. пр.Хр.) и се противопоставя на Спарта в кризата, довела до Пелопонеската война през 431 г. пр.Хр., като убеждава атиняните да се оттеглят зад стените си и да се доверят на флота.
Личният му живот е обществен скандал: той се развежда с жена си и живее с Аспазия от Милет, чужденка с прочут ум, от която има син. Когато през 430 г. пр.Хр. чумата поразява пренаселения град, той губи двамата си законни сина, за кратко е свален и глобен, после преизбран. Самият той умира от чумата през есента на 429 г. пр.Хр. Тукидид преценява, че Атина при него е била «по име демокрация, а всъщност власт на първия гражданин».
Творчество
Постиженията на Перикъл са закони, сгради и една реч. Законите правят демокрацията радикална. Заплащането на съдебните заседатели, въведено по негово предложение, означава, че беден селянин може да заседава в народните съдилища, без да губи дневната си прехрана, а след това идва и заплащането на длъжностите. Законът му за гражданството от 451/450 г. пр.Хр. ограничава гражданството до хората с атинянка майка, а не само баща атинянин — мярка, която по-късно засяга собствения му син от Аспазия, когото се налага да направят гражданин със специално гласуване.
Сградите са платени отчасти с данъка на съюзниците, което противниците му наричат грабеж. Партенонът е построен между 447 и 432 г. пр.Хр. от архитектите Иктин и Каликрат, като Фидий ръководи скулптурната украса и изработва голямата златно-слонова Атина в него; от 437 г. пр.Хр. следват монументалният вход Пропилеите и Одеонът до театъра на Дионис. За петнадесет години Акрополът придобива вида, който светът разпознава и днес. Това са и годините на Софокъл, на Херодот в Атина, на младия Сократ и на първите творби на Еврипид, затова гърците говорят за «златния век на Перикъл».
Речта е надгробното слово (Επιτάφιος) за първите загинали във войната, през зимата на 431/430 г. пр.Хр., както я предава Тукидид във втора книга. Тя почти не споменава загиналите; описва града, за който са умрели: управление на мнозинството, равно правосъдие, свобода в личния живот, откритост към чужденците, смелост, родена от размисъла, а не от дресировката, и прочутото «обичаме красивото с простота и мъдростта без изнеженост». На практика това е първото писмено определение на демократичния начин на живот.
Наследство в днешна Гърция
Гръцките ученици срещат Перикъл два пъти: в учебниците по история в гимназията, където V век пр.Хр. е просто «епохата на Перикъл» (ο χρυσός αιώνας του Περικλή), и в лицея, където мнозина четат надгробното слово в старогръцкия оригинал при Тукидид. Изразът «χρυσός αιώνας» се е превърнал в обичайния гръцки термин за всеки златен век. Посетителят може да го проследи на Акропола, от Пропилеите до Партенона, и в новия музей на Акропола долу, чиито фриз и метопи са поръчаното от него дело; текстът за четене на ниво A2 за Акропола в сайта е първа стъпка. Римските му портретни бюстове, копия на изгубена бронзова статуя на Кресилай, се намират в Британския музей и във Ватикана. Улици с името Περικλέους има в повечето гръцки градове, а надгробното слово все още се цитира в парламентите, когато демокрацията трябва да бъде защитена.
Знаете ли, че…?
- Комедийните поети го наричали «лукова глава» заради формата на черепа му, което е традиционното обяснение за шлема на всичките му портрети.
- Според собствения му закон за гражданството от 451/450 г. пр.Хр. синът му от Аспазия не е атинянин; след като законните му синове умират от чумата, народното събрание прави изключение за момчето.
- Избиран е за стратег петнадесет пъти подред с ежегодно гласуване и така една демокрация е ръководена толкова дълго от един човек.
- Надгробното слово е оцеляло само защото Тукидид го записва със свои думи, според това, което Перикъл «би трябвало да каже»; запис не е съществувал.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Οι μεταρρυθμίσεις με τον Εφιάλτη | Демократичните реформи заедно с Ефиалт | 462/461 BC |
| Η μισθοφορά των δικαστών | Заплащането на съдебните заседатели | c. 450s BC |
| Ο νόμος για την ιθαγένεια | Законът за гражданството | 451/450 BC |
| Ο Παρθενώνας | Партенонът | 447–432 BC |
| Τα Προπύλαια | Пропилеите | 437–432 BC |
| Ο Επιτάφιος λόγος | Надгробното слово (при Тукидид 2.35–46) | 431/430 BC |
Из творчеството
Изображения с изтекли авторски права от Уикимедия Общомедия.
Един ред за запомняне
Φιλοκαλοῦμέν τε γὰρ μετ' εὐτελείας καὶ φιλοσοφοῦμεν ἄνευ μαλακίας.
На днешен гръцкиΑγαπάμε το ωραίο με απλότητα και καλλιεργούμε το πνεύμα χωρίς μαλθακότητα.
Filokaloumen te gar met' efteleias kai filosofoumen anef malakias.
Обичаме красивото с простота и обичаме мъдростта без изнеженост.
В оригинал
Текстът, както го е написал(а) Перикъл, обществено достояние, с наш собствен превод до него.
«Ἐπιτάφιος»Надгробното слово на Перикъл
Из надгробното слово за първите атиняни, загинали в Пелопонеската война, както го предава Тукидид: сърцевината на портрета, който Перикъл рисува на Атина като град на красотата, разума и обществения дух. Цитатът на страницата открива откъса.
Ἐπιτάφιος, as reported by Thucydides, Ἱστορίαι 2.40.1–2 (winter 431/430 BC) · Текст – обществено достояние, източник: perseus.tufts.edu
