Тасос Ливадитис

Ливадитис е роден в Атина на 20 април 1922 г. и израства в обикновените квартали на града, които по-късно ще изпълнят поезията му. Записва право в Атинския университет, но войната и германската окупация прекъсват всичко. Като много млади хора от своето поколение той се присъединява към Съпротивата чрез левите младежки организации и остава верен на левицата през по-голямата част от живота си.

По време на Гражданската война е арестуван и от 1948 до 1951 г. е държан в лагерите, където гръцката държава изпраща политическите си противници: на остров Лимнос, на Макронисос, прословутия лагер за „превъзпитание“, и на Агиос Евстратиос, който гърците наричат Ай Стратис. Там, сред други заточени писатели и художници, продължава да пише; на Макронисос започва стихотворенията от Φυσάει στα σταυροδρόμια του κόσμου. След освобождаването си издава първата си стихосбирка през 1952 г. и работи като журналист, преди всичко като критик на поезията в левия вестник Αυγή.

През 60-те и 70-те години поезията му се променя. Разочарованията на левицата, диктатурата от 1967–1974 г. и собствената му нарастваща вглъбеност го водят към по-тих, по-личен глас, а в последните си години води скромен, почти уединен живот в Атина. Пише до края. Умира в Атина на 30 октомври 1988 г.; последните му ръкописи са издадени след смъртта му.

Творчеството на Ливадитис се дели на два периода. Ранните стихотворения – от Μάχη στην άκρη της νύχτας („Битка на ръба на нощта“, 1952) и Φυσάει στα σταυροδρόμια του κόσμου („Вятърът духа по кръстопътищата на света“, 1953) до Καντάτα („Кантата“, 1960) – са дълги, реторични стихове за борба, писани за другарите и за бедните, пълни с надежда за по-добър свят. Те говорят за изгнанието, за загиналите в Гражданската война, за майки и работници със страстен, открит глас, предназначен за четене на глас.

Текстовете му за песни принадлежат на същия свят. С Микис Теодоракис той пише Δραπετσώνα, песента за бедно семейство от бедняшкия квартал на Пирея, чийто дом е съборен, и Βρέχει στη φτωχογειτονιά („Вали в бедняшкия квартал“), изпята във филма Συνοικία το όνειρο („Квартал на мечтите“, 1961). „Драпецона“ в изпълнение на Григорис Битикоцис става класика на 60-те години.

От Νυχτερινός επισκέπτης („Нощен посетител“, 1972) нататък, и особено в Βιολέτες για μια εποχή („Теменужки за една епоха“, 1985) и Μικρό βιβλίο για μεγάλα όνειρα („Малка книга за големи мечти“, 1987), той пише кратки стихотворения в проза, почти притчи. Самотен човек минава нощем през града, говори с Бога, с мъртвите, със собственото си детство; обикновени предмети – стол, лампа, палто – стават странни и нежни. Тонът е меланхоличен, но изпълнен със състрадание и с тих, неочакван хумор. Тези книги, които много критици смятат за най-добрите му, го превръщат в един от най-обичаните гръцки поети от края на XX век.

Ливадитис е днес един от най-споделяните гръцки поети: кратки откъси от късните му стихотворения в проза непрекъснато обикалят социалните мрежи, ученическите тетрадки и плакатите, често сред хора, които никога не са чели цяла стихосбирка. Събраните му стихотворения винаги се намират в книжарниците. Δραπετσώνα и Βρέχει στη φτωχογειτονιά още се пеят – и в оригиналните записи, и от по-млади певци. Учащият може да чуе „Драпецона“ и да проследи простата ѝ, трогателна история, а после да отвори Βιολέτες για μια εποχή и да чете по едно кратко стихотворение на ден: изреченията са ясни, образите конкретни, а всеки текст е дълъг само няколко реда.

• Държан е в лагери на три острова – Лимнос, Макронисос и Ай Стратис, – преди да е издал и една книга.
• Ранните му стихове се четат на глас на политически събрания; късните се четат насаме през нощта.
• Песента „Драпецона“ разказва историята на семейство, чиято барака е съборена от властите.
• Някои от последните му стихотворения са издадени едва след смъртта му през 1988 г.