Янис Рицос

Рицос е роден на 1 май 1909 г. в Монемвасия, град-крепост върху скала край брега на южния Пелопонес, в семейство на земевладелци, което губи всичко по време на детството му. Туберкулозата и душевните болести преследват семейството: брат му и майка му умират от туберкулоза, баща му и една от сестрите му са настанени в психиатрични болници, а самият Рицос прекарва годините от 1927 до 1931 в санаториуми. Излиза от тях комунист и поет и издава първата си стихосбирка, Τρακτέρ („Трактор“), през 1934 г.

През май 1936 г. снимка във вестник показва майка, коленичила над сина си, застрелян от полицията по време на стачката на тютюноработниците в Солун. Рицос написва Επιτάφιος за няколко дни; през август новата диктатура на Метаксас изгаря публично книгата в подножието на Акропола, до храма на Зевс Олимпийски. По време на окупацията той се присъединява към лявата съпротива и след гражданската война плаща за това: от 1948 до 1952 г. е държан в лагерите на Лемнос, Макронисос и Ай Стратис, където пише стихове и ги заравя в бутилки.

50-те и 60-те години са големите му творчески години, до преврата на полковниците през април 1967 г., когато отново е арестуван и изпратен в лагерите на Гярос и Лерос, а след това под домашен арест на Самос. Международни протести, включително от Луи Арагон и Пабло Неруда, помагат за освобождаването му. През 1977 г. получава Ленинската награда за мир. Умира в Атина на 11 ноември 1990 г. и е погребан в Монемвасия.

Επιτάφιος („Епитафия“, 1936) е написана в петнадесетсричния стих на гръцката народна песен и от името на майката: тя говори на мъртвия си син за веждите му, за косата му, за пролетта, която той няма да види. През 1960 г. Теодоракис композира музика по осем от строфите ѝ и записът с Григорис Битикоцис, «Μέρα Μαγιού μου μίσεψες» („В един майски ден ме напусна“), е началото на модерната гръцка популярна песен такава, каквато я познаваме. Ρωμιοσύνη („Ромиосини“, написана 1945–47), дълга поема за гръцкия народ, неговите планини и неговата съпротива, е претворена в музика от Теодоракис през 1966 г.: «Αυτά τα δέντρα δε βολεύονται με λιγότερο ουρανό» („Тези дървета не могат с по-малко небе“) и «Όταν σφίγγουν το χέρι» („Когато стиснат юмрук“) се пеят на всеки политически митинг.

Но Рицос пише и дълги, тихи драматични монолози, които нямат нищо общо с политиката. Η σονάτα του σεληνόφωτος („Лунна соната“, 1956), удостоена с Държавната награда за поезия, е изречена от застаряваща жена в черно в стара къща, която моли млад мъж да ѝ позволи да върви с него до ъгъла; тя е възхвалена от Арагон и го прави известен във Франция. Монолозите от Τέταρτη διάσταση („Четвърто измерение“, 1972) дават глас на фигури от древните митове, Орест, Елена, Исмена, Персефона, като старци, които се обръщат назад. До тях стоят хиляди кратки стихотворения, често само от няколко реда, за стол, прозорец, камък, жест, написани с огромна бързина; общо той издава над сто стихосбирки, повече от който и да е друг гръцки поет. Езикът му е прост и образен, близък до говоримия гръцки, което го прави добър поет за ранно четене.

Чуйте първо Επιτάφιος и Ρωμιοσύνη на Теодоракис; «Μέρα Μαγιού μου μίσεψες», «Αυτά τα δέντρα» и «Θα σημάνουν οι καμπάνες» („Камбаните ще забият“) са част от общия гръцки песенен репертоар и се пеят на концерти, погребения и демонстрации. Учениците четат откъси от Ρωμιοσύνη и Η σονάτα του σεληνόφωτος в лицея. В Монемвасия къщата му, точно след главната порта на долния град, носи паметна плоча и бюст, а гробът му е в градското гробище. Улици с името Γιάννη Ρίτσου има из цяла Гърция, а малките камъчета, които той рисува с лица и фигури в годините на изгнание, са излагани многократно. Заедно с Кавафис (Кавафи), Сеферис и Елитис той е един от четиримата гръцки поети на XX век, които всеки грък може да назове.

• „Епитафия“ е изгорена публично от диктатурата на Метаксас през август 1936 г., само месеци след издаването ѝ.
• В лагерите през 1948–52 г. той пише на каквато хартия намери и крие стихотворенията в бутилки, заровени в земята.
• Номиниран е няколко пъти за Нобелова награда и получава Ленинската награда за мир през 1977 г.
• Рисува лица и фигури върху камъчета, корени и кости; запазени са стотици от тези малки творби.