Манолис Хиотис

Манолис Хиотис е роден в Солун на 21 март 1921 г. (според някои източници през 1920 г.). Той е дете чудо: освен бузуки научава китара, цигулка и уд и още като юноша свири професионално и записва плочи. В края на 30-те години се премества в Атина, където е звукозаписната индустрия, и скоро всеки певец го иска в студиото. Бързината и точността му не приличат на нищо, което светът на ребетико е чувал.

След войната, през 40-те и 50-те години, той става звезда на атинските нощни заведения – и като изпълнител, и като композитор. Работи с големите гласове на времето, а плочите му се продават в големи тиражи. През 1959 г. се жени за младата певица Мери Линда (Μαίρη Λίντα) и двамата образуват дует, изключително популярен в края на 50-те и през 60-те години в Гърция и сред гръцките общности в чужбина.

През 60-те години Хиотис прави няколко турнета в САЩ, като свири за гръцко-американска публика и за американски слушатели, любопитни към бузукито, което филмът „Никога в неделя“ (1960) е направил известно; през 1964 г. двойката дори свири в Белия дом за президента Линдън Джонсън. Той пуши много и е човек на нощта, а здравето му рано го предава. Умира в Атина на 21 март 1970 г., на четиридесет и деветия си рожден ден. Плочите му непрекъснато се преиздават.

Хиотис променя самото бузуки. Традиционното ребетико бузуки има три двойки струни. Около средата на 50-те години Хиотис започва да свири на инструмент с четири двойки (τετράχορδο μπουζούκι), настроен като горните четири струни на китара. Това му дава по-широк диапазон и му позволява да свири акорди и бързи пасажи в стила на джаз или фламенко китарист. На сцената използва и озвучаване. Пуристите протестират, но бузукито с четири двойки струни побеждава: то е инструментът, на който свирят днес повечето гръцки бузукчии.

Като композитор и аранжор той отваря гръцката популярна песен (λαϊκό) към света. В песните му се чуват латиноамерикански ритми като мамбо и болеро и джазови нюанси. Сред собствените му песни са Παρτίδες (1950), записана със Стела Хаскил, и, с Мери Линда, Εγώ θα τα πληρώσω („Аз ще платя за това“, 1958) и Θεσσαλονίκη μου („Моят Солун“, 1961) – любовна песен за родния му град.

Най-известният му запис обаче не е негова песен. През 1960 г. Микис Теодоракис записва своя песенен цикъл Επιτάφιος („Епитафиос“) по стихове на Янис Рицос с певеца Григорис Битикоцис, а на бузуки свири Хиотис. Тази плоча, която внася думите на голям поет в популярната музика, дължи голяма част от блясъка си на неговото свирене.

За да чуете Хиотис, започнете с „Епитафиос“ на Теодоракис и Битикоцис от 1960 г. и се вслушайте в бузукито между куплетите; после потърсете инструменталните му записи, където бързината му се чува най-добре. Всеки бузукчия в Гърция днес свири на инструмента с четири двойки струни, който той превръща в стандарт, а мнозина още учат солата му нота по нота. Гръцкото радио и телевизия редовно си спомнят за него на годишнината от рождението и смъртта му, 21 март. Дуетите му с Мери Линда са неизменна част от предаванията за златния век на гръцката популярна песен, а Θεσσαλονίκη μου все още се пее в родния му град.

• Роден е и умира на една и съща дата, 21 март – през 1921 и 1970 г.
• Освен бузуки свири на китара, цигулка и уд.
• Бузукито с четири двойки струни, което той популяризира, днес е стандартният инструмент в Гърция.
• Свири на бузуки в първия запис на „Епитафиос“ на Теодоракис през 1960 г.