Димитрис Митарас

Митарас е роден през 1934 г. в Халкида, главния град на остров Евбея, на тесния пролив Еврип. През 50-те години се премества в Атина, за да учи живопис в Ανωτάτη Σχολή Καλών Τεχνών (Атинската школа за изящни изкуства), във време, когато гръцките творци се опитват да съчетаят модерното европейско изкуство със собствена гръцка традиция. С държавна стипендия заминава след това за Париж (1960–1964), където учи сценография в École des Arts Décoratifs, а опитът с големите френски музеи и модерното изкуство го оформя за цял живот.

След завръщането си в Гърция редовно излага в Атина и в чужбина, а през 1969 г. започва дълга кариера като преподавател в Школата за изящни изкуства, където става редовен професор през 1977 г. и ректор през 1982–1985 г. През 2008 г. е избран за член на Атинската академия. Преподаването става централна част от живота му наред със собствената му живопис и в ателието той предава на младите художници убеждението си, че самият цвят може да носи чувство. Той остава позната фигура в гръцкия културен живот: художник, когото хората разпознават на улицата, дава интервюта по телевизията и го цитират във вестниците. Рисува до дълбока старост. Умира в Атина през февруари 2017 г., на осемдесет и две години, а гръцките медии съобщават за смъртта му като за загуба на един от най-обичаните творци в страната.

Първото, което всеки забелязва в картина на Митарас, е цветът. Лицата са зелени, сини, оранжеви или виолетови; фоновете са плоски полета от червено или жълто; мазките са бързи и видими, сякаш картината е направена на един дъх. Този начин на рисуване, при който цветът и линията изразяват чувство, вместо да описват реалността, се нарича εξπρεσιονισμός (експресионизъм), а Митарас е гръцкият художник, който най-често се свързва с него след Втората световна война.

Сюжетите му са малко и той се връща към тях отново и отново. Има лица, често видени отблизо, с големи очи, които гледат право към зрителя. Има жени, сами или по двойки, седнали, легнали, чакащи, нарисувани с нежност и известна меланхолия. И има кучета, може би най-обичаният му сюжет: слаби, нащрек улични кучета, нарисувани с няколко линии и пълни с характер. Създава също рисунки, графики и творби за обществени пространства. Във всички тях в центъра е човешката фигура – никога съвсем реалистична и никога напълно абстрактна. Картините му са за хора, а не за идеи, и се четат веднага: не е нужно да познавате историята на изкуството, за да почувствате какво чувства едно лице на Митарас.

Творби на Митарас висят в Εθνική Πινακοθήκη (Националната галерия) в Атина и в много обществени и частни колекции в Гърция и често се появяват в изложби и в пресата. С дългото си преподаване в Школата за изящни изкуства той влияе на цяло поколение гръцки художници. За изучаващите езика картините му са идеално упражнение: погледнете лице или куче на Митарас и го опишете на гръцки, като използвате цветовете (πράσινο, μπλε, κόκκινο), частите на лицето и прости чувства (λυπημένος, ήρεμος). Ако сте на Евбея, Халкида, родният му град на пролива Еврип, е лесна екскурзия от Атина.

• Роден е в Халкида, града на пролива Еврип, където морското течение, както е известно, сменя посоката си няколко пъти на ден.
• Кучетата са един от любимите му сюжети: рисува ги през цялата си кариера.
• Десетилетия преподава в Атинската школа за изящни изкуства – същото училище, в което е учил.
• От 1982 до 1985 г. е ректор на Атинската школа за изящни изкуства, а през 2008 г. е избран в Атинската академия.