Георгиос Папаниколау

Папаниколау е роден на 13 май 1883 г. в Кими, малко пристанище на остров Евбея, в семейството на лекар, който е и кмет на града. Учи медицина в Атинския университет и завършва през 1904 г., но не иска да стане селски лекар като баща си; заминава за Германия да учи биология и през 1910 г. защитава докторат по зоология в Мюнхен. Същата година се жени за Андромахи Маврогени, наричана Мери, която ще бъде негова спътница и сътрудничка в продължение на петдесет и две години. За кратко работи като физиолог в океанографската експедиция на княз Албер Монакски, служи като военен лекар в Балканските войни, а през октомври 1913 г. двамата отплават за Ню Йорк почти без пари.

Първите им месеци в Америка са прочута история: той продава килими в универсалния магазин Gimbels и свири на цигулка в ресторанти, докато Мери шие копчета. През 1914 г. намира място в катедрата по анатомия на Медицинския колеж на Корнелския университет и в Нюйоркската болница и остава там четиридесет и седем години, с Мери като своя лаборантка и, всеки ден, като обект на опитите си. Едва през 1961 г. си тръгва, за да ръководи в Маями нов институт за изследване на рака, наречен на негово име. Умира там от инфаркт на 19 февруари 1962 г., няколко месеца след пристигането си.

Методът на Папаниколау израства от фундаменталните изследвания. През 1917 г., докато изучава половия цикъл на морските свинчета, той показва, че клетките във вагиналната намазка се променят според фазите на цикъла, така че цикълът може да се разчете под микроскоп, без да се вреди на животното. След това прилага същата техника при жени, като първа е Мери, и през 1923 г. забелязва нещо неочаквано: в намазката на жена с рак на маточната шийка аномалните ракови клетки се виждат ясно. Той съобщава откритието през 1928 г. под заглавие «Нова диагностика на рака», но почти никой не му обръща внимание; лекарите вярват на биопсиите и не виждат нужда от намазка.

Той се връща към микроскопа. От 1939 г. работи с гинеколога Хърбърт Траут, като изследват хиляди жени в Нюйоркската болница, и тяхната статия от 1941 г. и монографията от 1943 г. Diagnosis of Uterine Cancer by the Vaginal Smear („Диагностика на рака на матката чрез вагинална намазка“) най-сетне убеждават лекарската общност. Решаващото е, че намазката показва рака, дори предраковите изменения, дълго преди каквито и да било симптоми, когато болестта все още може да се излекува. През 50-те години започват програми за масов скрининг и смъртността от рак на маточната шийка спада драстично навсякъде, където се използва Пап тестът. Неговият Atlas of Exfoliative Cytology („Атлас по ексфолиативна цитология“, 1954) разширява метода и към други органи и основава цяла дисциплина – цитопатологията. Получава наградата „Ласкер“ през 1950 г. и е номиниран няколко пъти за Нобелова награда, без да я получи.

В Гърция Папаниколау е национален герой на науката. Портретът му е върху банкнотата от 10 000 драхми от 1995 г., най-голямата в обращение преди еврото, а на гърба ѝ е богът лечител Асклепий. Общата болница в Солун се казва «Παπανικολάου», както и улици, училища и медицински дружества в цялата страна, а Гръцкото противораково дружество всяка година провежда от негово име кампания жените да си направят намазка. В Кими, родното му място, Фолклорният музей му посвещава зала и има паметник в негова чест. САЩ го поставят на пощенска марка през 1978 г. За учащия полезният израз е просто «τεστ Παπ» (също «τεστ Παπανικολάου»), който всяка гъркиня знае, и историята на продавача на килими, спасил милиони животи.

• През първите си месеци в Ню Йорк продава килими в универсален магазин и свири на цигулка в ресторанти, за да оцелее.
• Съпругата му Мери е десетилетия наред негова лаборантка и ежедневен обект на опити; първите човешки намазки, които изучава, са нейни.
• Съобщението му за теста от 1928 г. е пренебрегвано повече от десет години, преди медицинската общност да го приеме.
• Изобразен е на пощенска марка на САЩ през 1978 г. и на гръцката банкнота от 10 000 драхми през 1995 г.