Танасис Венгос

Венгос е роден на 29 май 1927 г. в Нео Фалиро, работническия квартал на Пирея до старата електроцентрала, където работи баща му. Семейството е бедно и левичарско и в края на Гражданската война младият Танасис, който тогава отбива военната си служба, е изпратен от 1948 до 1950 г. на остров-затвора Макронисос, където държат политически заподозрените. Там се запознава с кинорежисьора Никос Кундурос, също затворник, който след освобождаването им го взима за асистент в първия си филм Μαγική πόλη („Вълшебен град“, 1954), а после му дава малка роля в Ο Δράκος („Людоедът“, 1956).

През 50-те години играе епизодични роли в гръцки комедии, а в началото на 60-те вече е звезда. Основава собствена продуцентска компания и снима с изтощително темпо, често по няколко филма годишно, сам изпълнява каскадите си и, както е известно, тича във всяка сцена; пресата го нарича «ο άνθρωπος που τρέχει», човекът, който тича. Жени се, има двама сина и живее скромно в Атина, далеч от светския живот.

След краха на комерсиалното гръцко кино в края на 70-те години работи по-малко, докато през 90-те ново поколение режисьори не го преоткрива като сериозен актьор. Умира в Атина на 3 май 2011 г., няколко седмици преди да навърши осемдесет и четири, а на погребението му се стичат тълпи обикновени атиняни, израснали с филмите му.

Героят на Венгос е винаги един и същ човек: беден, честен, отчаяно енергичен, блъскан насам-натам от шефове, бюрократи и мошеници, който побеждава с чиста упоритост. В Πολυτεχνίτης και ερημοσπίτης („Майстор на всичко“, 1963, на Алекос Сакелариос) той сменя работа след работа и проваля всяка. В Ένας τρελός τρελός Βέγγος („Един луд, луд Венгос“, 1965) и в поредицата Thou-Vou, започнала с Θου-Βου Φαλακρός Πράκτωρ, Επιχείρησις: Γης Μαδιάμ („Thou-Vou, плешивият таен агент“, 1969), той пародира Джеймс Бонд като несръчния шпионин Thou-Vou — име, образувано от собствените му инициали, Θ.Β.

Два филма с режисьора Динос Кацуридис показват какво се крие под фарса. В Τι έκανες στον πόλεμο, Θανάση; („Какво прави във войната, Танасис?“, 1971) той е обикновен човек в окупирана Атина, когото вземат за герой от Съпротивата, а комедията непрекъснато се превръща в портрет на глада и страха; филмът му носи наградата за най-добра мъжка роля на кинофестивала в Солун. Θανάση, πάρε τ' όπλο σου („Танасис, вземи си пушката“, 1972) е неговият двойник за войната от 1940 г. По-късно идват Ο Θανάσης στη χώρα της σφαλιάρας („Танасис в страната на шамара“, 1976) и Ο Θανάσης και το καταραμένο φίδι („Танасис и прокълнатата змия“, 1982).

През 1995 г. Тео Ангелопулос му поверява ролята на таксиметровия шофьор, който превозва Харви Кайтел през снега до албанската граница в Το βλέμμα του Οδυσσέα („Погледът на Одисей“) — тиха, меланхолична роля, изненадала всички; следват Όλα είναι δρόμος („Всичко е път“, 1998) на Пантелис Вулгарис и училищният пазач в Το καναρινί ποδήλατο („Канарено жълтото колело“, 1999).

Филмите на Венгос непрекъснато вървят по гръцката телевизия и цели семейства все още се смеят на тях заедно; Τι έκανες στον πόλεμο, Θανάση; редовно е гласуван сред най-добрите гръцки филми на всички времена. Крилатата му фраза «Καλέ μου άνθρωπε» (добри ми човече) е част от всекидневния гръцки и се казва точно с неговия тон на уморена доброта, а когато някой тича трескаво насам-натам, казват, че тича «σαν τον Βέγγο», като Венгос. За учащия гледането на пародиите Thou-Vou или на филмите на Кацуридис е един от най-приятните начини да чуе бърз, разговорен атински гръцки. В Нео Фалиро, където е роден, и в целия Пирея името му се споменава с обич, а изразът «ο άνθρωπος που τρέχει» и до днес означава него и никого другиго.

• Thou-Vou, името на плешивия му таен агент, са просто инициалите му, Θ.Β., изписани така, както се произнасят.
• От 1948 до 1950 г. е държан на остров-затвора Макронисос и именно там се запознава с режисьора Никос Кундурос, който го въвежда в киното.
• Сам изпълнява каскадите си и тича толкова много на екрана, че „човекът, който тича“ става негов прякор.
• Тео Ангелопулос, най-строгият от гръцките режисьори, му дава една от най-хубавите му роли на шейсет и осем години — таксиметровия шофьор в „Погледът на Одисей“ (1995).