Катина Паксину

Катина Паксину е родена в Пирея на 17 декември 1900 г. в заможно семейство; Паксину е фамилията на първия ѝ съпруг. Първо се обучава като певица, учи музика в Женева и дебютира на оперна сцена през 1920 г. в Общинския театър на Пирея в „Сестра Беатриче“ – опера, която Димитрис Митропулос пише за нея. Скоро обаче преминава към драматичния театър и в края на 20-те години играе в Атина, където ниският ѝ, мощен глас и нейната сила веднага я отличават.

Когато през 1932 г. е основан Гръцкият национален театър, тя става една от водещите му актриси заедно с актьора и режисьора Алексис Минотис, с когото се запознава през 1931 г. и който става неин съпруг и партньор на сцената за цял живот. През 30-те години играе великите жени на античната трагедия и представя гръцки постановки в чужбина. Избухването на Втората световна война я заварва извън Гърция; тя продължава към САЩ, играе на английски на Бродуей и „Парамаунт“ ѝ дава ролята на Пилар, яростната партизанка от „За кого бие камбаната“ (1943). Ролята ѝ носи „Оскар“ и „Златен глобус“ през 1944 г.

След още няколко филма в Холивуд и Европа тя се връща в Гърция след войната и заедно с Минотис ръководи в продължение на две десетилетия постановките на антична драма на Националния театър, много от тях в театъра на Епидавър. Умира в Атина на 22 февруари 1973 г.

На сцената Паксину е преди всичко трагическа актриса. Големите ѝ роли идват от Софокъл и Еврипид: Електра, която оплаква баща си и чака брат си; Хекуба, царицата на падналата Троя; Медея, изоставената съпруга, която убива децата си; Йокаста в Οιδίπους Τύραννος („Цар Едип“). Тя играе с цялото си тяло и с глас, който без усилие изпълва открит театър с четиринайсет хиляди места, а критиците я сравняват с великите актриси на Европа.

Обича и модерната драма и запознава гръцката публика с пиеси на Ибсен, Юджийн О’Нийл и Федерико Гарсия Лорка, чиято „Домът на Бернарда Алба“ е една от най-известните ѝ роли.

Филмовата ѝ кариера е кратка, но прочута. Като Пилар във „За кого бие камбаната“ по романа на Хемингуей за Испанската гражданска война тя играе груба, мъдра, страховита жена до Гари Купър и Ингрид Бергман и открадва много сцени. След това се появява в „Траурът подхожда на Електра“ (1947) по версията на О’Нийл на гръцкия мит, в „Мистър Аркадин“ (1955) на Орсън Уелс и в „Роко и неговите братя“ (1960) на Лукино Висконти като майката на братята. Работата ѝ с Минотис в Епидавър помага летният фестивал на античната драма да стане това, което е днес.

Всяко лято, когато Националният театър играе трагедия в Епидавър, гръцките вестници си спомнят за Паксину и Минотис, които донасят на фестивала ранната му слава. Нейният „Оскар“ все още е повод за гордост: гърците я назовават заедно с композиторите Манос Хадзидакис и Вангелис сред носителите на наградата. През 1955 г. нейната Хекуба открива първия фестивал в Епидавър. За учащия добро начало е да изгледа сцените на Пилар във „За кого бие камбаната“ и после да прочете за Електра или Хекуба на прост гръцки: в двете се появява една и съща силна, скърбяща жена.

• Тя е първата гъркиня, спечелила „Оскар“ – през 1944 г., за поддържаща женска роля.
• Започва кариерата си като оперна певица, преди да стане актриса.
• Заедно със съпруга си Алексис Минотис дълги години ръководи постановките на антична драма на Националния театър в Епидавър.