Димитрис Митропанос

Митропанос е роден на 2 април 1948 г. в Трикала, тесалийския град, който вече е дал на Гърция Василис Цицанис. Семейството му е бедно и през 1964 г., на шестнайсет години, той се премества в Атина, за да живее при един чичо, да работи и да опита късмета си като певец. Григорис Битикоцис го изпраща в звукозаписната компания Columbia, където се запознава с Йоргос Замбетас, когото по-късно нарича свой велик учител. През 1966 г. случайна среща с Микис Теодоракис го води до изпълнения на части от Ρωμιοσύνη („Ромиосини“) и Το Άξιον Εστί („Достойно есть“) на концерти, а през 1967 г. излиза първата му плоча – песента «Θεσσαλονίκη» („Солун“).

Военната диктатура от 1967 г. забранява музиката на Теодоракис и Митропанос се насочва към репертоара λαϊκό на нощните заведения, «πίστες», където гърците ходят да слушат на живо бузуки и певци. През 70-те и 80-те години той става един от най-популярните певци в страната, записва с много водещи композитори и текстописци и пее вечер след вечер в Атина и Солун.

През 1996 г. намира нова публика, по-млада и по-градска, чрез албума си с композитора Танос Микруцикос Στου αιώνα την παράγκα („В бараката на века“) и започва да се появява в големи концертни зали и открити театри, а не само в клубове. Продължава да пее и през 2000-те, ценен от музиканти от всички стилове. Умира в Маруси, Атина, на 17 април 2012 г., на шейсет и четири години. Цяла Гърция го оплаква – и почитателите на λαϊκό, и музиканти от всякакви стилове.

Митропанос е изпълнител, а не композитор: неговото изкуство е гласът. Това е дълбок, тъмен баритон, грапав по краищата и много стабилен, и той пее без трикове, почти неподвижен, оставяйки думите да носят чувството. Гърците често описват пеенето му с думата «βαριά», тежко, в смисъл на сериозно и пълно с тежест, а една песен с неговия глас звучи като изповед на човек, който е живял.

Репертоарът му е класическо λαϊκό: песни за любов и загуба, за заминаване и завръщане у дома, за самота в големия град, за морето и пътя на емигранта. Сред най-известните са Άγιος Φεβρουάριος („Свети Февруари“, 1971) на Димос Муцис и Манос Елефтериу, Σ' αναζητώ στη Σαλονίκη („Търся те в Солун“), чието действие е в Солун, и Πάρε αποφάσεις („Вземи решение“, 1991) на Христос Николопулос и Лефтерис Пападопулос. През 1996 г., с Танос Микруцикос като композитор и Алкис Алкеос като автор на текста, записва Ρόζα („Роза“) – песен с по-модерен, поетичен текст, която му печели ново поколение слушатели и става една от визитките му.

Цял живот пее и творби на Теодоракис, а концертите му смесват старите песни от нощните заведения с този по-„артистичен“ репертоар, показвайки колко тънка може да бъде границата между двете в гръцката музика.

Митропанос е един от гласовете, които гърците назовават първи, когато говорят за песента λαϊκό, заедно със Стелиос Казандзидис и Григорис Битикоцис. Записите му звучат непрекъснато по гръцкото радио и в таверните, а певците на живо и днес пеят песните му всяка вечер. За да се запознаете с него, чуйте «Ρόζα» и «Σ' αναζητώ στη Σαλονίκη»: езикът е прост, пеенето – бавно и ясно. В Трикала го помнят с гордост като втория голям музикант на града след Цицанис и двете имена често се произнасят заедно. Песните му са защитени с авторско право, затова търсете оригиналните записи.

• Роден е в Трикала, същия град като композитора Василис Цицанис.
• Първата му плоча, песента «Θεσσαλονίκη», излиза през 1967 г., когато е на деветнайсет.
• Той е певец, а не автор на песни: славата му се крепи изцяло на гласа и на избора му на песни.
• Албумът му от 1996 г. с Танос Микруцикос му донася млада публика трийсет години след началото на кариерата му.