Спиридон Самарас

Самарас е роден на Корфу през ноември 1861 г. Йонийските острови дълго са били под венецианска, а после британска власт, и италианската опера е част от ежедневието там; Корфу има собствен оперен театър и силна музикална традиция, т.нар. Йонийска школа, начело с композитори като Николаос Мандзарос, автор на музиката на гръцкия национален химн. Момчето учи музика първо на Корфу, а после в Атинската консерватория, и в началото на 80-те години на XIX век заминава за Париж, за да продължи образованието си.

В средата на 80-те години се премества в Италия, тогава център на оперния свят, и през 1886 г. операта му Flora mirabilis е поставена в Милано с голям успех. Около двадесет години живее и работи в Италия, пише опери за италиански сцени и работи с влиятелния издател Сондзоньо; италианските критици го причисляват към обещаващите композитори от новото поколение. През 1896 г. е в Атина за първите модерни Олимпийски игри, за които пише химна, изпят на церемонията по откриването. През 1911 г. се връща окончателно в Гърция и се установява в Атина, където пише оперети за гръцката публика и преподава. Последните му години са трудни: има малко пари и слабо здраве. Умира в Атина през април 1917 г., на петдесет и пет години.

Самарас пише предимно за сцената. Сред италианските му опери са Flora mirabilis (1886), Medgé (1888), La martire (1894) и Rhea (1908), история от гръцкия свят на Средновековието; пише също песни и музика за пиано. Стилът му принадлежи на италианската опера от края на XIX век, света на Маскани и Пучини: дълги, певучи мелодии, богат оркестър, силна драма. След завръщането си в Атина се насочва към оперетата, по-лек музикален театър на гръцки, и Η Κρητικοπούλα („Критянката“, 1916) е един от последните му успехи.

Най-известната му творба обаче трае само няколко минути. За откриването на Олимпийските игри през 1896 г., на 6 април 1896 г. във възстановения Панатинайски стадион в Атина, той поставя на музика стихотворение на Костис Паламас, Ολυμπιακός Ύμνος („Олимпийски химн“), което призовава „древния безсмъртен дух“ на Гърция да слезе и да огрее Игрите. Изпълнява го голям хор пред крал Георгиос I и множеството. След 1896 г. химнът е почти забравен за десетилетия, докато Международният олимпийски комитет не го приема за официален олимпийски химн през 1958 г. Оттогава звучи на церемониите по откриване и закриване на всички Олимпийски игри, докато се издига или спуска олимпийското знаме.

На всеки две години, на летните или зимните Олимпийски игри, милиарди хора чуват музиката на Самарас, често изпята на гръцки. За да се запознаете с него, потърсете Олимпийския химн и четете стиховете на Паламас, докато слушате: първите думи, «Αρχαίο Πνεύμα αθάνατο», са известни на много гърци. На Корфу, родния му остров, филхармоничните дружества и музикалният живот на острова още го помнят като свой, а улици на Корфу, в Атина и други градове носят името му. Оперите му, дълго забравени, през последните години отново започват да се поставят и записват. За гърците той напомня и за мястото на Йонийските острови в гръцката музика.

• Олимпийският химн е изпят за първи път на 6 април 1896 г. при откриването на първите модерни Олимпийски игри в Атина.
• Той става официален химн на Олимпийските игри едва през 1958 г., повече от четиридесет години след смъртта на Самарас.
• Първият му голям успех идва не в Гърция, а в Милано, с операта Flora mirabilis през 1886 г.
• Думите на Олимпийския химн са от Костис Паламас, един от великите гръцки поети.