Костис Паламас

Паламас е роден в Патра на 13 януари 1859 г. Двамата му родители умират, когато е на около седем години, и той е изпратен в Месолонги, града на прочутата обсада от 1826 г., за да бъде отгледан от чичо си. Лагуната и споменът за гръцката Война за независимост остават с него за цял живот. През 1875 г. заминава за Атина, за да учи право в университета, но скоро изоставя правото заради журналистиката и поезията, като пише статии и рецензии за вестници, за да се издържа.

Първата му стихосбирка, Τα τραγούδια της πατρίδος μου (Песните на моята родина), излиза през 1886 г., и заедно с Георгиос Дросинис и други млади писатели той образува онова, което днес се нарича Нова атинска школа – поколението на 1880 г., което се отвръща от скования романтичен стих на предходните десетилетия. През 1887 г. се жени за Мария Валви; имат три деца. Смъртта на най-малкото, Алкис, през 1898 г. на четиригодишна възраст ражда Ο Τάφος (Гробът), цикъл от кратки, прости оплаквания. От 1897 г. Паламас е генерален секретар на Атинския университет – пост, който заема около тридесет години, като пише вечер в дома си на улица „Асклипиу“.

Той е член-основател на Атинската академия през 1926 г. и става неин председател през 1930 г., а многократно е номиниран за Нобеловата награда за литература, без да я спечели. Умира в Атина на 27 февруари 1943 г., по време на германската окупация, на осемдесет и четири години.

Стихотворението, което повечето хора са чували, без да знаят, е Ολυμπιακός Ύμνος (Олимпийски химн). Паламас го написва за първите модерни Олимпийски игри в Атина през 1896 г., Спирос Самарас го поставя на музика и от 1958 г. то е официалният химн на олимпийското движение, изпълняван на всяка церемония по откриването.

Големите му творби са дълги поеми, изградени от идеи. Ασάλευτη Ζωή (Неподвижен живот, 1904) съдържа лирически цикли за древна Гърция, гръцкия пейзаж и задачата на самия поет. Ο Δωδεκάλογος του Γύφτου (Дванадесетте песни на циганина, 1907), чието действие се развива около падането на Константинопол през 1453 г., проследява един циганин музикант, който отхвърля поред труда, родината, религията и любовта и намира свобода и смисъл единствено в изкуството си. Η Φλογέρα του Βασιλιά (Флейтата на краля, 1910) е византийски епос: флейта, издялана от костта на император, разказва за поклонението на Василий II в Партенона, тогава църква на Богородица, и свързва древна Атина, Византия и модерна Гърция в една история. Той написва и новелата Θάνατος παλληκαριού (Смъртта на един юнак, 1891) и пиесата Τρισεύγενη (1903).

Стилът му е реторичен и музикален, с дълги римувани стихове, учени препратки и силни ритми – много различен от сухия глас на неговия съвременник Кавафис (Kavafis). Трайната му кауза е езикът: пише на димотики, говоримия гръцки, и десетилетия наред го защитава срещу катаревуса в есета и полемики, затова учебниците го представят като поета, който направи димотики уважаван език.

Чуйте Олимпийския химн на следващата церемония по откриването: гръцките думи са негови и всеки гръцки ученик учи първия стих, «Αρχαίο Πνεύμα αθάνατο». Погребението му на 28 февруари 1943 г. е една от историите на окупацията: хиляди последват ковчега до Първото атинско гробище, тълпата пее националния химн пред германски и италиански офицери, а Ангелос Сикелианос чете стихотворението си «Ηχήστε οι σάλπιγγες» (Затръбете, тръби) със стиха „на този ковчег се опира Гърция“. Краткото стихотворение, което написва за гръцката младеж през 1940 г., «μεθύστε με τ' αθάνατο κρασί του Εικοσιένα» (опийте се с безсмъртното вино на 1821-ва), се цитира на всяко училищно честване на 25 март. Домът му на улица „Асклипиу“ 3 в Атина е Фондация „Костис Паламас“, а къщата, в която израства в Месолонги, е малък музей; почти всеки гръцки град има улица „Паламас“ (Одос Палама).

• Олимпийският химн, който написва през 1896 г., е приет за официален химн на Игрите едва през 1958 г., петнадесет години след смъртта му.
• Многократно е номиниран за Нобеловата награда за литература през 20-те и 30-те години на XX век – по-често от всеки друг гръцки писател – и никога не я печели.
• Ръководи администрацията на Атинския университет около тридесет години, докато пише едни от най-дългите поеми на новогръцки.
• На погребението му през 1943 г. опечалените пеят гръцкия национален химн напук на окупационните войски; денят се помни като първия масов протест на окупацията.