Пантелис Превелакис

Превелакис е роден в Ретимно на 3 март 1909 г. (18 февруари по стария календар, използван тогава на Крит), когато Крит все още е автономна държава под номиналната власт на султана, и израства в град, където гърци християни и критски мюсюлмани живеят един до друг, докато размяната на население от 1923 г. не изпраща мюсюлманите в Турция. Учи в Атина и в Париж и през 1926 г., още съвсем млад, се запознава с Никос Казандзакис, двайсет и шест години по-възрастен от него. Срещата прераства в приятелство, което продължава до смъртта на Казандзакис през 1957 г.: пътуват заедно, а Казандзакис му пише стотици писма за творчеството си, за съмненията си и за битките си с критиците и Църквата.

Превелакис става историк на изкуството; докторската му дисертация за Ел Греко на Крит и в Италия е приета от Солунския университет през 1935 г. От 1939 г. преподава история на изкуството в Атинската школа за изящни изкуства. Успоредно с преподаването издава романи, пиеси, стихотворения и есета от 30-те до 70-те години. През 1977 г. е избран за редовен член на Атинската академия. След смъртта на Казандзакис става пазител на паметта му, като публикува изследвания за творчеството му и голямото събрание на писмата му. Умира в дома си в Екали, северно от Атина, на 15 март 1986 г.

Το χρονικό μιας πολιτείας („Хроника на един град“, 1938) е кратка, лирична книга за Ретимно: за венецианското пристанище и крепостта му, турските квартали, занаятите и образите му и бавния край на едно смесено общество, дошъл със заминаването на мюсюлманите. Наполовина спомени, наполовина хроника, написана с обич и ирония, тя остава най-обичаното му произведение.

По-големите му замисли са две трилогии. Ο Κρητικός („Критянинът“), съставена от Το δέντρο („Дървото“, 1948), Η πρώτη λευτεριά („Първата свобода“, 1949) и Η πολιτεία („Градът“, 1950), проследява една критска фамилия и нейния остров през въстанията на XIX век до обединението с Гърция. Οι δρόμοι της δημιουργίας („Пътищата на сътворението“) започва с Ο ήλιος του θανάτου („Слънцето на смъртта“, 1959), историята на момче сираче, което израства при леля си в критско село по време на войните от 1910-те години, книга за скръбта, земята и първите трепети на един писател; продължава с Η κεφαλή της Μέδουσας („Главата на Медуза“, 1963) и Ο άρτος των αγγέλων („Хлябът на ангелите“, 1966). Стилът му е класически и сдържан, темата му почти винаги Крит. Сред нехудожествените му трудове книгите му за Казандзакис и изданието Τετρακόσια γράμματα του Καζαντζάκη στον Πρεβελάκη („Четиристотин писма на Казандзакис до Превелакис“, 1965) са задължително четиво за всеки, който изучава Казандзакис.

В Ретимно Превелакис е писателят на града. „Хроника на един град“ се чете там почти като пътеводител из стария град, а посетителите могат да вървят от венецианското пристанище до Фортецата и през старите квартали, които той описва. Малко гръцки градове са описани с толкова любов от едно от собствените си деца. За читателите на Казандзакис той е незаменим: писмата, които публикува, са най-добрият прозорец към живота и творчеството на по-възрастния писател. Добра идея: прочетете първите страници на Το χρονικό μιας πολιτείας на гръцки, после се разходете из стария град на Ретимно или го разгледайте на карта и открийте местата, които назовава.

• Запознава се с Казандзакис през 1926 г., когато е на седемнайсет години, и остава негов приятел до смъртта на Казандзакис през 1957 г.
• Казандзакис му пише стотици писма; Превелакис публикува четиристотин от тях през 1965 г.
• Освен романист той е и историк на изкуството, който пише за Ел Греко и преподава в Атинската школа за изящни изкуства.
• Избран е в Атинската академия през 1977 г.