Живот
За живота на Хераклит не се знае почти нищо сигурно. Роден е около 535 г. пр.Хр. в Ефес, йонийския град, прочут с храма на Артемида, в аристократичното семейство, което носело наследствената титла «цар» на града; според Диоген Лаерций, нашия главен източник, той се отказал от нея в полза на брат си. Принадлежал към поколението след първите философи от съседния Милет, Талес и Анаксимандър, и познавал идеите им, както и тези на Питагор и поетите, на които всички се присмивал: «многознанието не учи на разум».
Античните биографи го рисуват като горд, самотен човек, който презирал съгражданите си, особено след като те изгонили приятеля му Хермодор, и който предпочитал да играе на кокалчета с децата в храма, вместо да участва в политиката. Казват, че написал една-единствена книга и я оставил в храма на Артемида, може би за да я четат само сериозните. По-късната традиция го нарекла «плачещия философ», в противовес на смеещия се Демокрит, и разказвала недостоверни истории за смъртта му от воднянка около 475 г. пр.Хр.
Исторически значима е книгата. Написана на йонийска проза, с кратки, подобни на оракул изречения, тя била четена и цитирана от Платон, Аристотел и стоиците, и само чрез такива цитати са оцелели фрагменти от нея. През V век неговите последователи, «хераклитовците», довели до крайност идеята му за всеобщата промяна, а Платоновата картина на учение, в което нищо не стои на място, отчасти е тяхно дело.
Творчество
Книгата на Хераклит, по-късно наречена Περί φύσεως (За природата), според преданието имала три части: за вселената, за политиката и за боговете. Фрагментите показват една мисъл, видяна от много страни. Първо, всичко се променя: «върху онези, които влизат в едни и същи реки, текат все други и други води» (фрагмент 12) — изречение, което Платон обобщава като «πάντα χωρεῖ καὶ οὐδὲν μένει», всичко се движи и нищо не остава, откъдето идва популярното «τα πάντα ρει». Второ, промяната не е хаос, а напрежение между противоположности, които се нуждаят една от друга: денят и нощта, пътят нагоре и пътят надолу са «един и същ» (60), и «войната е баща на всичко и цар на всичко» (53). Трето, зад това напрежение стои λόγος — дума, която означава едновременно «слово» и «разум», скрита мярка, обща за всички неща, която повечето хора не чуват дори след като им е казано (1, 2).
Физическият образ на този ред е огънят: космосът не е създаден нито от бог, нито от човек, «а винаги е бил, е и ще бъде вечно жив огън, който се разпалва с мяра и угасва с мяра» (30). Други фрагменти са по-лични: «търсих себе си» (101); «характерът е съдба на човека», ἦθος ἀνθρώπῳ δαίμων (119); «природата обича да се крие» (123); господарят на делфийския оракул «нито казва, нито крие, а дава знак» (93) — точно така пише и самият Хераклит. Съзнателно двусмисленият му стил, с думи, които могат да се четат в две посоки, го прави «Тъмния» (ὁ Σκοτεινός) още в древността.
Наследство в днешна Гърция
На гръцки Хераклит е по-скоро жив израз, отколкото мъртъв автор. «Τα πάντα ρει» се казва за всичко, което се променя, от политиката до цените, и дава името си на магазини, лодки и телевизионни предавания; «δεν μπαίνεις δύο φορές στο ίδιο ποτάμι» е често срещана поговорка, а за човек, чиито думи трудно се следят, може да се каже «σκοτεινός σαν τον Ηράκλειτο». Лицеистите срещат фрагментите в часовете по философия, обикновено до Парменид, неговия велик антипод, който отричал, че изобщо нещо се променя. Самият Ефес, близо до днешния Селчук в Турция, е един от най-посещаваните антични обекти в света, и обучаемият може да мине по мраморната му улица и да застане там, където някога се издигал храмът на Артемида, пазителят на книгата му. Четенето на фрагментите на гръцки, по няколко думи наведнъж, е най-доброто упражнение за бавно и внимателно четене.
Знаете ли, че…?
- Произхождал от семейството, което носело наследствената титла цар на Ефес, и според традицията я предал на брат си.
- Оставил единствената си книга в храма на Артемида, едно от Седемте чудеса на античния свят.
- Прочутото «τα πάντα ρει» не се среща точно с тези думи в оцелелите му фрагменти; то е по-късно обобщение на учението му, основано на свидетелството на Платон «πάντα χωρεῖ».
- Древните го съчетавали с Демокрит като плачещия и смеещия се философ — контраст, който художниците обичали от Ренесанса насам.
Основни творби
| Гръцко заглавие | Заглавие | Година |
|---|---|---|
| Περί φύσεως (το χαμένο βιβλίο) | За природата (изгубената книга, ок. 500 г. пр.Хр.) | c. 500 BC |
| Ο λόγος (αποσπάσματα 1, 2) | Логосът, скритата обща мярка (фрагменти 1, 2) | |
| Τα πάντα ρει (απόσπασμα 12) | Всичко тече, фрагментът за реката (фрагмент 12) | |
| Το αείζωον πυρ (απόσπασμα 30) | Вечно живият огън (фрагмент 30) | |
| Πόλεμος πάντων πατήρ (απόσπασμα 53) | Войната е баща на всичко (фрагмент 53) |
Из творчеството
Изображения с изтекли авторски права от Уикимедия Общомедия.
Един ред за запомняне
Ποταμοῖσι τοῖσιν αὐτοῖσιν ἐμβαίνουσιν ἕτερα καὶ ἕτερα ὕδατα ἐπιρρεῖ.
На днешен гръцкиΣε όσους μπαίνουν στα ίδια ποτάμια, άλλα και άλλα νερά κυλούν.
Potamoisi toisin aftoisin emvainousin etera kai etera ydata epirrei.
Върху онези, които влизат в едни и същи реки, текат все други и други води.
В оригинал
Текстът, както го е написал(а) Хераклит, обществено достояние, с наш собствен превод до него.
«Ἀποσπάσματα»Фрагменти
Седем от изреченията, които по-късни автори цитират от изгубената книга на Хераклит, номерирани B 12, 49a, 30, 53, 101, 119 и 123 у Дилс–Кранц: реката, вечно живият огън, войната баща на всичко и три афоризма от по три думи.
Fragments B 12, 49a, 30, 53, 101, 119 and 123 (Diels–Kranz), as quoted by later authors · Текст – обществено достояние, източник: el.wikisource.org
