Ангелос Сикелианос

Сикелианос е роден на 28 март 1884 г. на Лефкада — йонийския остров, чиито хълмове, море и селски празници изпълват ранната му поезия. През 1900 г. заминава за Атина да учи право, но така и не завършва; поезията и пътуванията са истинското му образование. Сестра му Пенелопа се омъжва за Реймънд Дънкан, брат на танцьорката Айседора Дънкан, и чрез този кръг Ангелос се запознава с Ева Палмър — богата и блестяща американка от Ню Йорк. Те се женят през 1907 г. в Бар Харбър, Мейн, и се установяват в Гърция; синът им Главкос се ражда през 1909 г.

През 20-те години двойката се посвещава на онова, което Сикелианос нарича Делфийската идея: вярата, че Делфи отново може да стане духовен център на света. През май 1927 г. и отново през 1930 г. те организират Делфийските празненства в античния стадион и театър: „Прикованият Прометей“ и „Молителките“ на Есхил се играят в костюми, изтъкани на ръка от Ева, провеждат се атлетически състезания и изложба на народно изкуство. Празненствата са триумф и финансова катастрофа; през 1933 г. Ева се връща в Америка, за да събира пари, и никога повече не заживява с него. Тя умира през 1952 г. и е погребана в Делфи. През 1940 г. Сикелианос се жени за Анна Карамани.

По време на германската окупация той остава в Атина, пише трагедии и на 28 февруари 1943 г. превръща погребението на Паламас в демонстрация със своето стихотворение и с вика си «Σ' αυτό το φέρετρο ακουμπά η Ελλάδα!» (Върху този ковчег се обляга Гърция!). В края на 40-те години е номиниран няколко пъти за Нобелова награда. Умира в Атина на 19 юни 1951 г., след като по погрешка му дават дезинфектант вместо лекарството му.

Αλαφροΐσκιωτος (Ясновидецът, написана 1907, издадена 1909) е дълъг химн на млад мъж към гръцката земя, море и слънце, в плавен свободен стих, който не прилича на нищо писано преди на гръцки; заглавието е диалектна дума за човек, който вижда видения. Πρόλογος στη ζωή (Пролог към живота, 1915–1917) е цикъл от пет големи оди за съзнанието на земята, на рода, на жената, на вярата и на личното творчество. Μήτηρ Θεού (Майка Божия, 1917–1919), написана след смъртта на сестра му Пенелопа, е плач, който слива Дева Мария с Деметра и Персефона; християнското и древногръцкото за него винаги са един свят.

Пише дълги цикли — Πάσχα των Ελλήνων (Великден на елините) и Δελφικός Λόγος (Делфийско слово, 1927) — и кратки лирични стихотворения, които са най-четените му творби: Στ' Όσιου Λουκά το μοναστήρι (В манастира „Осиос Лукас“), където селските жени пеят великденския плач, и Γιατί βαθιά μου δόξασα (Защото дълбоко прославих). От 1932 г. се насочва към трагедията: Ο Διθύραμβος του Ρόδου (Дитирамбът на розата), Σίβυλλα (Сибила, 1940), Ο Δαίδαλος στην Κρήτη (Дедал на Крит, 1943), Ο Χριστός στη Ρώμη (Христос в Рим, 1946) и Ο θάνατος του Διγενή (Смъртта на Дигенис, 1947) — пиеси, писани за театър, който почти не съществува.

Събраните му стихотворения излизат под заглавието Λυρικός Βίος (Лиричен живот). Регистърът е висок, пророчески, изпълнен с природа и ритуал; речникът черпи едновременно от диалекта, византийските химни и античния мит. Той е гръцкият поет, за когото свещеното никога не е умирало, а само е сменяло имената си.

Послушайте Πνευματικό εμβατήριο (Духовен марш), стихотворението му от 1945 г., превърнато в песен от Микис Теодоракис, с призива «Εμπρός, βοηθάτε να σηκώσουμε τον ήλιο πάνω απ' την Ελλάδα» (Напред, помогнете ни да издигнем слънцето над Гърция), пято на концерти и митинги в продължение на десетилетия. Στ' Όσιου Λουκά το μοναστήρι и Γιατί βαθιά μου δόξασα са в училищните христоматии и често се четат на Великден. В Делфи къщата, която Ева и Ангелос построяват на склона, днес е Музей на Делфийските празненства с нейните костюми и снимки от представленията през 1927 г.; Делфийските празненства са и предшественик на днешните летни фестивали на античната драма. Лефкада го почита с улици и културен център, носещи името му, а гробът му е в Първото атинско гробище, близо до Паламас.

• Запознава се със съпругата си чрез семейство Дънкан: сестра му Пенелопа е омъжена за Реймънд Дънкан, а Ева Палмър е близка приятелка на Айседора.
• Делфийското празненство от 1927 г. поставя „Прикованият Прометей“ в античния театър в Делфи с костюми, които Ева е изтъкала на ръка на стан в античен стил.
• Заглавието Αλαφροΐσκιωτος е народна дума за човек „с лека сянка“, тоест способен да вижда духове и видения.
• На погребението на Паламас през 1943 г. той рецитира стихотворението си над ковчега, а след това тълпата запява националния химн пред окупаторските войници.