Дидо Сотириу

Дидо Папа, по-късно Сотириу по мъж, е родена на 18 февруари 1909 г. в Айдън, гръцкото Αϊδίνι, заможен град във вътрешността зад Смирна, където баща ѝ има фабрика. Светът на семейството свършва през 1922 г., когато походът на гръцката армия в Мала Азия се срива и над един милион гърци от Анадола бягат или са прогонени. Семейство Папа пристига в Атина разорено, а Дидо израства в дома на заможна леля, която плаща училището ѝ, а по-късно и следването ѝ по френска литература във Френския институт в Атина и в Париж.

От 30-те години работи като журналистка в женски списания и в левия печат. Влиза в Комунистическата партия, участва в Съпротивата по време на Окупацията и цял живот остава вляво, по-късно като член на партията ЕДА и авторка във вестник „Авги“. По-малката ѝ сестра Ели Папа е спътница на Никос Белоянис, комунистическия лидер, екзекутиран през 1952 г., и тази история става нейният роман «Εντολή» („Поръчение“, 1976).

Започва да пише художествена проза едва на петдесет, с «Οι νεκροί περιμένουν» („Мъртвите чакат“, 1959), а «Ματωμένα χώματα» излиза през 1962 г. През 1990 г. получава наградата „Абди Ипекчи“ за гръцко-турско приятелство. Умира в Атина на 23 септември 2004 г., на деветдесет и пет години — дребна, остроумна жена, превърнала се в нещо като баба на бежанската памет на Гърция.

«Οι νεκροί περιμένουν» (1959) е автобиографичният роман на едно бежанско семейство: охолният живот в Айдън, бягството от 1922 г., бедността в Атина и политическото пробуждане на момиче, което става комунистка. Той въвежда двете теми на цялото ѝ творчество — Мала Азия и левицата — и в него вече звучи гласът ѝ, пряк и несантиментален.

«Ματωμένα χώματα» (1962) е разказан от първо лице от Манолис Аксиотис, селянин от Кърккъджа (днес Шириндже), гръцко село в хълмовете над Ефес. Първата част е идилия: жътви, празници, смокини и маслини, гърци и турци, които живеят рамо до рамо с дребните търкания между съседи. После Първата световна война праща гръцките мъже от Османската империя в трудовите батальони (αμελέ ταμπουρού), където мнозина умират от глад и студ; Манолис оцелява, дезертира, крие се. През 1919 г. гръцката армия слиза в Смирна и той е мобилизиран, този път като войник; книгата следва настъплението в Анадола и разгрома от август 1922 г. чак до кейовете на горящата Смирна. Сотириу изгражда романа върху записките на истински човек, Манолис Аксиотис, който е живял този живот и ѝ дава ръкописа си. Гледната ѝ точка е ясна и необичайна за тогавашна Гърция: селяните и от двете страни са жертви, а вината е на Великите сили и на политиците, които ги пращат да се избиват. Сбогуването с Анадола на последната страница е отправено колкото към турски приятел, толкова и към изгубената земя.

«Εντολή» (1976) възстановява последните месеци на Никос Белоянис, от процеса до разстрела; тя пише и есета за малоазийския въпрос и причините за него.

«Ματωμένα χώματα» се преиздава непрекъснато от 1962 г., чете се в откъси в антологиите на гръцките лицеи и е книгата, която гърците дават на чужденци, питащи за Мала Азия. В Турция излиза през 1970 г. като «Benden Selam Söyle Anadolu'ya» („Поздрави Анадола от мен“) и оттогава се чете там, поради което тя е една от малкото гръцки писатели с турски читатели. Селото Шириндже, Кърккъджа от романа, днес е туристическа дестинация край Ефес, а гръцките посетители пристигат с книгата в багажа си. Който е чел романа, ще разбере защо бежанските квартали на Атина и Солун носят имена като Неа Смирни и Неа Йония и защо песните от Мала Азия все още изпълват гръцките таверни. Страниците на сайта за Венизелос и за Миривилис, който воюва в същия поход, допълват картината.

• Разказвачът Манолис Аксиотис е реален човек: той дава на Сотириу тетрадките на живота си, а тя ги превръща в роман.
• Издава първия си роман на петдесет години, след кариера в журналистиката, и пише най-известната си книга на петдесет и три.
• Турското издание от 1970 г. я прави известно име в Турция, а през 1990 г. получава наградата „Абди Ипекчи“, носеща името на убит турски журналист, за приноса си към гръцко-турското разбирателство.
• Сестра ѝ Ели Папа е спътница на Никос Белоянис, „човекът с карамфила“, а романът на Сотириу «Εντολή» разказва неговата история отвътре, от семейството.