Николаос Гизис

Гизис е роден на 1 март 1842 г. в Склавохори на Тинос – острова на мраморните каменоделци, който дава на Гърция и Никифорос Литрас, и скулптора Янулис Халепас. През 1850 г. семейството се премества в Атина, където момчето е прието в Училището по изкуствата (Σχολείο των Τεχνών) и учи повече от десетилетие. През 1865 г. стипендия от Фондацията на Евангелистрия, голямата поклонническа църква на Тинос, го изпраща в Академията за изящни изкуства в Мюнхен. Той постъпва в ателието на Карл фон Пилоти, както преди него Литрас, и открива града, който ще бъде негов дом до края на живота му.

Връща се в Гърция през 1872 г. и прекарва две години в рисуване в Атина и пътувания; през 1873 г. с Литрас обикалят заедно Смирна и Мала Азия, запълвайки скицниците си със сцени от източния живот. Но през 1874 г. се връща в Мюнхен завинаги. През 1877 г. се жени за Артемис Назу, от която има пет деца. През 1882 г. Мюнхенската академия го прави почетен професор, а през 1888 г. – редовен професор, рядка чест за чужденец, и ателието му става място за срещи на гръцките художници, които идват да учат там.

В последните му години творчеството му става мистично и религиозно, изпълнено със светлина и ангели. Умира в Мюнхен на 4 януари 1901 г., на петдесет и осем години, оставяйки незавършено последното си голямо платно Ιδού ο Νυμφίος έρχεται („Ето, Младоженецът иде“).

Гизис започва като битов живописец на гръцкия и източния живот в тъмния, изгладен мюнхенски маниер. Τα αρραβωνιάσματα των παιδιών („Годежът на децата“, 1877) показва селски обред, при който две малки деца са обещани едно на друго пред погледа на възрастните; това е една от най-обичаните картини в Националната галерия в Атина. Το κρυφό σχολειό („Тайното училище“, 1885–86) показва стар монах, който учи група деца на светлината на свещ, и се превръща в образ на една гръцка легенда: че под османска власт свещениците тайно, нощем, учели децата на гръцки. Историците се съмняват в легендата, но картината и свързаното с нея детско стихче «Φεγγαράκι μου λαμπρό» са познати на всеки грък.

В Мюнхен той рисува и алегории и декоративни творби, като Η τέχνη και τα πνεύματά της („Изкуството и неговите духове“, ок. 1876), а по-късно, когато стилът му става по-свободен и по-светъл – визионерски картини с ангели и светлина. Η Δόξα των Ψαρών („Славата на Псара“, ок. 1898) превръща разрушаването на острова през 1824 г. в крилата фигура, издигаща се над руините, а Ιδού ο Νυμφίος έρχεται (1899–1900) е сияние от злато и фигури, което той не доживява да завърши. През 1896 г. проектира възпоменателната диплома, връчвана на победителите в първите модерни олимпийски игри в Атина. Гизис е художник повече на настроението и светлината, отколкото на сюжета, и оставените от него скици и етюди често се ценят колкото завършените платна.

Το κρυφό σχολειό е онзи Гизис, когото всички познават: картината виси в класните стаи цял век, отпечатана е на гърба на банкнотата от 200 драхми от 1996 г., до Ригас Фереос, и се възпроизвежда всеки 25 март, Деня на гръцката независимост. Националната галерия в Атина пази голяма колекция от творбите му, включително Τα αρραβωνιάσματα των παιδιών и много етюди, а Музеят на тиноските художници в град Тинос го показва редом с Литрас и Халепас. Обикновено се казва, че атинският квартал Гизи (Γκύζη) носи неговото име, а улици с името Γύζη има из цяла Гърция. Изучаващият езика може да погледне „Тайното училище“, а после да прочете стихчето «Φεγγαράκι μου λαμπρό, φέγγε μου να περπατώ, να πηγαίνω στο σχολειό» („Светла моя луничке, свети ми, за да вървя, за да отида на училище“), което гръцките деца учат и до днес.

• Живее в Мюнхен около тридесет и пет години и подписва германските си творби с «Gysis»; и гръцките, и германските музеи го смятат за свой.
• Стипендията му за Мюнхен идва от църквата „Евангелистрия“ на Тинос, прочутото поклонническо светилище на острова.
• Το κρυφό σχολειό е възпроизведена върху банкнотата от 200 драхми, пусната през 1996 г. – една от последните драхмови банкноти преди еврото.
• Той проектира дипломата на Атинската олимпиада от 1896 г., първите игри на модерната епоха.