Сотирия Белу

Белу е родена на 22 август 1921 г. в Дросия, село край Халкида, града на остров Евбея, свързан с континента чрез прочут мост. Израства в бедно семейство и още млада идва в Атина. По време на германската окупация (1941–44) участва в Съпротивата, а през 1943 г., след предателство, е арестувана и измъчвана от Гестапо; тези тежки години изграждат твърдостта, която хората по-късно чуват в гласа ѝ.

След войната пее в малките таверни на Атина. Около 1947 г. Василис Цицанис я чува и я взема при себе си. С него пее в заведението «Τζίμης ο Χοντρός» („Дебелия Джими“) и в звукозаписните студиа, а ниският ѝ глас до неговото бузуки става един от класическите звуци на следвоенната гръцка песен. През 50-те и 60-те години, когато ребетико излиза от мода и надделява по-лека популярна музика, тя преживява трудни години. От 1966 г. работи с по-млади композитори като Дионисис Саввопулос, а възраждането на ребетико през 70-те години, след падането на военната диктатура, отново я прави звезда: студенти и млади музиканти пълнят залите, за да я чуят, и тя отново записва и пее на сцена, вече като жива легенда. Пее до дълбока старост и умира в Атина на 27 август 1997 г.

Белу не пише песни; тя е изпълнителка и нейното изкуство е гласът. Той е необичайно нисък за жена, близо до мъжки регистър, със сух, почти груб ръб и без украса заради самата украса. Пее права и неподвижна, без жестове, и не се опитва да се хареса. В един мъжки свят, на бузукчии, кръчмари, танцьори на ζεϊμπέκικο, тя пее тежките песни като равна, и мъжете се отнасят с нея като с равна.

Името ѝ е свързано преди всичко с Цицанис. През 1948 г. пее с Продромос Цаусакис в първия запис на Συννεφιασμένη Κυριακή („Облачна неделя“), песента, която Цицанис е написал в окупирания Солун и която много гърци наричат свой втори национален химн. През следващите години записва десетки негови песни за любовта, предателството, бедността и нощта, а пее и песни на по-стари майстори на ребетико като Маркос Вамвакарис. През 70-те години плочите и концертите ѝ запознават със стария репертоар младата публика, израснала с рока и с авторските песни на Теодоракис и Хадзидакис. За тях Белу не е носталгия, а автентичност: истинският глас на една музика, дошла от бедните квартали и пристанищата.

За много гърци Белу все още е гласът на ребетико, а записите ѝ лесно се намират на всяка музикална платформа. Започнете с „Облачна неделя“ от 1948 г. с Цаусакис, после слушайте концертните ѝ записи от 70-те, когато гласът ѝ е още по-нисък. Често я споменават заедно с Марика Нину като една от двете велики жени на златния век на Цицанис, а младите изпълнители на ребетико днес още се мерят с нея. Животът ѝ е тема на книги и документални филми, а в Халкида, родния ѝ град, я помнят като една от прочутите му дъщери. Добро упражнение: послушайте песен в нейно изпълнение и запишете думите, които разпознавате: καρδιά, νύχτα, αγάπη.

• През декември 1944 г. се сражава в битката за Атина и е ранена.
• Участва в Съпротивата по време на германската окупация и е арестувана заради това.
• В първия запис на „Облачна неделя“ през 1948 г. до Продромос Цаусакис се чува именно нейният глас.
• Завръщането ѝ през 70-те е дело на млади хора, които не са били родени, когато тя прави първите си записи.