Константинос Кавафис

Кавафис е роден в Александрия на 29 април 1863 г., най-малкото от девет деца в богато гръцко търговско семейство от Константинопол. Баща му умира през 1870 г., търговията рухва и семейството прекарва годините от 1872 до 1877 в Англия, в Ливърпул и Лондон, където момчето научава английски толкова добре, че до края на живота си говори гръцки с лек английски акцент. След няколко години в Константинопол през 80-те години на XIX век се връща в Александрия и никога повече не я напуска истински.

От 1892 до 1922 г., тридесет години, работи като чиновник в Напоителната служба на египетското Министерство на обществените работи и допълва заплатата си като посредник на памучната борса. Живее с майка си до смъртта ѝ през 1899 г., а после сам, в апартамент на втория етаж на улица „Лепсиус“, над публичен дом и до болница и гръцката църква „Свети Сава“ — обстановка, с която обичал да се шегува. Той е хомосексуален и любовните стихотворения, които пише след около 1910 г., дискретни, но недвусмислени, са сред първите в модерната литература, които говорят за това открито.

Отказва да издаде книга. Вместо това печата стихотворенията си на отделни листове и в малки брошури, които раздава на приятели и посетители, като постоянно ги преработва. Е. М. Форстър, който се запознава с него по време на Първата световна война, го представя на английските читатели. През 1932 г. на Кавафис е поставена диагноза рак на ларинкса, след операция в Атина губи гласа си и умира в Александрия на 29 април 1933 г., на седемдесетия си рожден ден.

Кавафис разделя стихотворенията си на три групи: исторически, философски и еротични. Историческите рядко посещават класическа Атина; те предпочитат елинистическите царства, Византия и гръцките градове на римския Изток и са малки драми на суетата, поражението и иронията. В Περιμένοντας τους βαρβάρους („В очакване на варварите“, 1904) цял град се готви да се предаде на нашественици, които така и не идват, а последният стих пита какво ще правим сега без тях. В Απολείπειν ο θεός Αντώνιον („Богът напуска Антоний“, 1911) на Марк Антоний е казано да се сбогува с Александрия с достойнство, докато градът му се изплъзва.

Философските стихотворения са онези, които хората цитират. Η Πόλις („Градът“, 1910) предупреждава, че не можеш да избягаш от живота си, като смениш града: «Η πόλις θα σε ακολουθεί» (градът ще те следва). Ιθάκη („Итака“, 1911) превръща пътуването на Одисей в урок за живота: островът е поводът, пътят е същността. Θερμοπύλες („Термопили“, 1903) почита онези, които пазят поста си, знаейки, че накрая персите ще преминат, а Κεριά („Свещи“, 1899) брои дните на един живот като редица запалени и догорели свещи. Еротичните стихотворения, като Θυμήσου, σώμα („Спомни си, тяло“) и Μέρες του 1903 („Дни на 1903“), си спомнят кратки срещи в евтини стаи с нежност и без извинение. Езикът му е преднамерена смес от димотики и старомодна катаревуса, равен, точен и нелиричен, което го прави необичайно лесен за превод и затова Кавафис звучи като Кавафис на всеки език.

Най-доброто въведение е да чуете „Итака“, прочетена на глас, на гръцки или на английски; тя е прочетена на погребението на Жаклин Кенеди Онасис през 1994 г. и е отпечатана на безброй картички за дипломиране. Гръцките ученици четат Ιθάκη, Η Πόλις, Θερμοπύλες и Περιμένοντας τους βαρβάρους в лицея, а стихове като «Σα βγεις στον πηγαιμό για την Ιθάκη» или «Η πόλις θα σε ακολουθεί» се цитират в заглавия на вестници и във всекидневния говор. Апартаментът на бившата улица „Лепсиус“ в Александрия днес е Музеят „Кавафис“, управляван от фондация „Онасис“, която пази и архива му в Атина. Песента на Ленард Коен «Alexandra Leaving» е свободна версия на „Богът напуска Антоний“, а няколко гръцки композитори са написали музика по стихотворенията му. Сайтът има почит към Кавафис в упражнение по слушане на ниво C2 и упражнение по говорене на ниво C2 за това как се превежда поезията му.

• Роден е и умира на една и съща дата, 29 април, през 1863 и 1933 г.
• Никога не издава книга за продажба; стихотворенията му се разпространяват на печатни листове, които сам раздава, а първото събрано издание излиза през 1935 г., две години след смъртта му.
• Каноничното му творчество е само 154 стихотворения; много други отхвърля или скрива и те са издадени по-късно като „скрити“ и „незавършени“ стихотворения.
• Тридесет години работи като чиновник в Напоителната служба и се представя на посетителите като поет-историк, а не като държавен служител.