Алки Зеи

Алки Зеи е родена в Атина на 15 декември 1923 г. и прекарва голяма част от детството си на Самос, в къщата на баба си и дядо си – островът, който става място на действието на най-известната ѝ книга. Завърнала се в Атина като девойка, тя пише пиеси за куклен театър и учи в драматичната школа на Атинската консерватория, където среща приятелката си за цял живот, писателката Зорз Сари. По време на германската окупация се присъединява към лявата съпротивителна младеж, а през 1945 г. се омъжва за драматурга Йоргос Севастикоглу.

След гръцката гражданска война двойката, като хиляди леви гърци, не може да остане в Гърция. От 1954 до 1964 г. живеят в Ташкент, в Съветски Узбекистан, където Зеи учи в Московския киноинститут и където се раждат двете им деца. Връщат се в Атина през 1964 г., но военният преврат от 1967 г. отново ги прогонва в чужбина, този път в Париж, където остават до падането на диктатурата през 1974 г.

Първият ѝ роман, „Леопардът във витрината“, излиза през 1963 г., когато е на четиридесет години. Оттогава тя пише постоянно за деца, а по-късно и за възрастни, и става най-обичаната детска писателка в Гърция, канена в училища из цялата страна. Умира в Атина на 27 февруари 2020 г. на 96 години, а на погребението ѝ присъстват детските писатели, актьорите и политиците на цяло едно поколение.

Το καπλάνι της βιτρίνας („Леопардът във витрината“, 1963) се разказва от Мелия, осемгодишно момиче на Самос през 1936 г. В гостната на дядо ѝ стои препариран леопард в стъклена витрина; братовчедът Никос разказва на сестрите истории за него, а когато през август 1936 г. генерал Метаксас взема властта, семейството се разделя на онези, които ликуват, и онези, които като Никос трябва да се крият. Децата научават какво е диктатура чрез малки неща: училищна униформа, забранена книга, съсед, който доносничи. Ο μεγάλος περίπατος του Πέτρου („Войната на Петрос“, 1971) прави същото с окупацията: Петрос е на девет, когато италианците нахлуват през октомври 1940 г., и за четири гладни години в Атина израства от момче с костенурка в член на съпротивата.

Κοντά στις ράγες („Близо до релсите“, 1977) проследява гръцко момиче, чието семейство живее в Ташкент, почерпено от собственото изгнание на Зеи, а Ο θείος Πλάτων („Чичо Платон“, 1975) е комична история за по-малки читатели. През 1987 г. тя публикува първия си роман за възрастни, Η αρραβωνιαστικιά του Αχιλλέα („Годеницата на Ахил“), историята на жена, която следва съпруга си, боец от съпротивата, през гражданската война и изгнанието в Ташкент и Париж – мнозина го смятат за нейния шедьовър. До края на живота си продължава да пише за деца – Η μωβ ομπρέλα („Лилавият чадър“, 1995) и Η Κωνσταντίνα και οι αράχνες της („Константина и нейните паяци“, 2002), роман за една тийнейджърка и наркотиците, – а през 2013 г. издава мемоарите си Με μολύβι Φάμπερ νούμερο δύο („С молив Фабер номер две“). Стилът ѝ е прост, бърз и забавен, винаги на височината на детето, и никога не говори отвисоко.

„Леопардът във витрината“ и „Войната на Петрос“ са задължително четиво в гръцкото начално и основно училище; повечето гърци под седемдесет години са прочели поне една от тях като деца, а препарираният леопард в стъклената витрина е общ спомен от детството. И двете книги са преведени на много езици, а американските издания печелят наградата „Милдред Л. Батчелдър“ за преводни детски книги (1970 и 1974), която запознава читателите в чужбина с гръцката детска литература. Учещият може да чете първите глави на Το καπλάνι της βιτρίνας с речник на ниво A2, тъй като изреченията са кратки, а речникът е всекидневен. Романът ѝ за възрастни „Годеницата на Ахил“ се чете също толкова широко, а всичките ѝ книги продължават да се издават; на детския рафт в гръцка книжарница почти винаги има цяла редица от тях.

• Публикува първия си роман на четиридесет години, след години на писане на пиеси за куклен театър и живот в изгнание.
• Двете ѝ деца са родени в Ташкент, Узбекистан, където тя и съпругът ѝ живеят сред гръцките политически бежанци от 1954 до 1964 г.
• Американският превод на „Леопардът във витрината“ печели наградата „Милдред Л. Батчелдър“ за най-добра преводна детска книга на годината през 1970 г., а „Войната на Петрос“ я печели отново през 1974 г.
• Преживява диктатурата на Метаксас, окупацията, гражданската война и хунтата и пише за всяка от тях за деца.