Дионисиос Соломос

Соломос е роден на Закинтос на 8 април 1798 г., син на граф Николаос Соломос и младата му икономка Ангелики Никли; графът се жени за нея на смъртния си одър, което прави момчето законно и богато. Като мнозина синове на йонийската аристокрация той е изпратен в Италия, където учи в Кремона и в Университета в Павия и започва да пише поезия на италиански. През 1818 г. се връща на Закинтос, в свят, в който на улицата се говори гръцки, а в салоните — италиански.

Гръцкото въстание от 1821 г. променя посоката му. През май 1823 г., за няколко седмици, той написва на гръцки „Химн на свободата“; през 1825 г. той е отпечатан в Месолонги и в Париж и го прави известен в цяла Европа. През 1824 г. пише и Διάλογος („Диалог“), защита на говоримия, народен (димотически) език срещу учените, които искат изкуствен гръцки в древен стил. В него изрича своето кредо: «Μήγαρις έχω άλλο στο νου μου πάρεξ ελευθερία και γλώσσα;» (Имам ли нещо друго наум освен свобода и език?).

През 1828 г. се премества в Корфу, тогава столица на Йонийските острови под британско управление, и остава там до края на живота си, работейки бавно, пренаписвайки безкрайно и почти без да публикува. Последните му години са помрачени от семейни съдебни дела и болест. Умира в Корфу на 9 февруари 1857 г.; по-късно тленните му останки са пренесени на Закинтос.

„Химн на свободата“ е дълга поема, която се обръща към Свободата като към жена, издигаща се от костите на гърците, а после преразказва първите битки на революцията. Първите ѝ две строфи, «Σε γνωρίζω από την κόψη / του σπαθιού την τρομερή» (Познавам те по страшното острие на меча ти), са това, което всеки грък пее. Соломос ги последва с Εις τον θάνατον του Λορδ Μπάιρον („Ода за смъртта на лорд Байрон“, 1824) и редица лирически стихотворения, като Η Φαρμακωμένη („Отровената“).

Зрелите му творби са различни: плътни, визионерски и незавършени. Ο Κρητικός („Критянинът“, 1833–34) е разказът на претърпял корабокрушение критски бунтовник за нощта, в която се опитва да изведе с плуване любимата си до брега и вижда огряна от луната жена, Φεγγαροντυμένη, да се издига от морето. Οι Ελεύθεροι Πολιορκημένοι („Свободните обсадени“), по която работи от 1826 г. до 40-те години на XIX век в три последователни редакции, разказва за гладуващите защитници на Месолонги през пролетта на 1826 г. и за красотата на природата около тях, която ги изкушава да живеят; стихът ѝ «Άκρα του τάφου σιωπή στον κάμπο βασιλεύει» (Дълбока гробна тишина царува над равнината) се знае наизуст. Η Γυναίκα της Ζάκυθος („Жената от Закинтос“) е свиреп прозаичен портрет на омразна жена, а Ο Πόρφυρας („Акулата“, 1849) описва млад английски войник, убит от акула в пристанището на Корфу. Соломос пише на димотически гръцки, езика на народа, във време, когато това е радикален избор, а приятелят му Яковос Полилас събира фрагментите и ги публикува през 1859 г. като Άπαντα τα Ευρισκόμενα („Събрани запазени съчинения“).

Най-простият начин да се срещнете със Соломос е да чуете химна: първите две строфи на „Химн на свободата“ с музиката на Мандзарос са приети от Гърция през 1865 г. и от Кипър през 1966 г. и се пеят на всяко училищно тържество на 25 март и 28 октомври и преди всеки мач на националния отбор. Гръцките ученици четат Ο Κρητικός и Οι Ελεύθεροι Πολιορκημένοι в лицея, а стихът му за «ελευθερία και γλώσσα» се цитира винаги, когато се говори за гръцкия език. На Закинтос главният площад е Πλατεία Σολωμού, със статуята му и Музея на Соломос и видните закинтосци, където е гробът му; в град Корфу къщата, в която е живял, е малък музей на Соломос. Улици с името Οδός Σολωμού има в почти всеки гръцки град.

• Соломос пише първите си стихотворения на италиански и никога не овладява напълно писмения гръцки; цял живот държи италиански бележки и чернови до гръцките си стихове.
• „Химн на свободата“ има 158 строфи, но само първите две се пеят като национален химн.
• Гърция и Кипър споделят един и същ национален химн, което го прави един от малкото химни, използвани от две суверенни държави.
• След 1830 г. той почти не публикува; повечето от прочутите му стихотворения са отпечатани едва след смъртта му, събрани от тетрадки, пълни с варианти.