Евгениос Тривизас

Евгениос Тривизас е роден в Атина през 1946 г. Учи право и икономика в Атинския университет, след което заминава за Англия да учи криминология, науката за престъпността, и оттогава живее между двете страни. Дълги години преподава криминология в Университета в Рединг, западно от Лондон; преподавал е и в Атина и е публикувал научни трудове за престъпността и правото. Детският писател и професорът са един и същ човек и той обича да казва, че и двете професии се свеждат до това да си представяш какво биха могли да направят хората.

Кариерата му на разказвач започва в началото на 80-те години с Φρουτοπία („Фрутопия“), комикс за страна на говорещи плодове, който се превръща в популярен куклен сериал по гръцката телевизия. Книгите следват една след друга: книжки с картинки, детски романи, пиеси, приказки за радиото, стихотворения и шеги. Няколко негови пиеси са поставяни в Атина, включително в Националния театър, а по историите му са създадени мюзикъли и опери за деца.

Тривизас продължава да пише и на гръцки, и на английски и пътува между Атина и Англия. Книгите му са преведени на много езици. Той е жив автор, затова тази страница се ограничава до публичното му творчество.

Тривизас си играе с езика така, както го правят децата. Измисля думи, преиначава поговорки, дава на героите си нелепи имена и обожава сюжет, който обръща позната история наопаки. В Τα τρία μικρά λυκάκια („Трите малки вълчета и голямото лошо прасе“), издадена първо на английски през 1993 г. с илюстрации на Хелън Оксънбъри, три кротки вълчета строят все по-здрави къщи, от тухли, от бетон, от стомана, а едно прасе с чук и динамит събаря всяка от тях, докато една къща от цветя най-сетне не смекчава сърцето му. Това е история за добротата и за това как старите приказки могат да се разказват другояче.

Φρουτοπία („Фрутопия“) е цял свят, в който плодове и зеленчуци управляват държава, с детектив на име Пикос Апикос и злодеи, които искат да откраднат реколтата. Τα 88 ντολμαδάκια („88-те сармички с лозови листа“, 1997) е книга с 88 кратки истории и гатанки, които могат да се четат в произволен ред. Η τελευταία μαύρη γάτα („Последната черна котка“, 2001), един от най-известните му романи, разказва как суеверието води до избиването на всички черни котки на един остров, видяно през очите на последната оцеляла; децата го четат като приключение, а възрастните като история за предразсъдъците. Το νησί των πυροτεχνημάτων („Островът на фойерверките“) и десетки други заглавия обхващат всичко от безсмислени стихчета до приказки с няколко алтернативни края, които читателят избира. Гръцкият му е жив и разговорен, пълен с рими и игри със звуци, и се чете на глас в детските градини и класните стаи из цялата страна.

Тривизас е класик приживе. Откъси от книгите му са включени в гръцките читанки за началното училище, учителите използват историите му, за да учат децата да четат, а заглавията му пълнят детските рафтове на всяка гръцка книжарница. Кукленият сериал Φρουτοπία помни всеки, който е гледал гръцка телевизия през 80-те години, а песните му се пеят и до днес. Детските му пиеси се поставят всеки сезон в Атина и Солун, а Τα τρία μικρά λυκάκια е класическа книжка с картинки и в англоезичните страни. За изучаващия езика книгите му са идеалното първо четиво: започнете с гръцкото издание за трите малки вълчета, което вероятно вече познавате на родния си език, а после опитайте една от кратките истории в Τα 88 ντολμαδάκια.

• Той е професор по криминология и е писал детските си истории успоредно с научната си работа за престъпността и правото.
• „Трите малки вълчета и голямото лошо прасе“ е написана първо на английски, с илюстрации на Хелън Оксънбъри, и едва след това е издадена на гръцки.
• Някои от книгите му предлагат няколко края и оставят детето да избере този, който му харесва.
• „Фрутопия“ започва като комикс и се превръща в телевизионно куклено шоу, чиито герои са плодове и зеленчуци.