Одисеас Елитис

Роден е като Одисеас Алепуделис в Ираклион, Крит, на 2 ноември 1911 г., най-малкото дете в семейство от Лесбос, забогатяло от производство на сапун. През 1914 г. семейството се премества в Атина, а островите в Егейско море, и най-вече Лесбос, стават пейзажът на летата му, а по-късно и на стиховете му. Учи право, без да завърши, открива френския сюрреализъм и художниците и през 1935 г. публикува първите си стихотворения в списание Τα Νέα Γράμματα под псевдонима Елитис — име, което избира, за да не го бъркат със семейния бизнес.

През зимата на 1940–41 г. служи като младши лейтенант на албанския фронт срещу италианското нашествие — преживяване, от което се ражда Άσμα ηρωικό και πένθιμο για τον χαμένο ανθυπολοχαγό της Αλβανίας (Героична и скръбна песен за изгубения младши лейтенант от Албания, 1945). След войната живее дълго в Париж (1948–52 и отново 1969–71, по време на диктатурата), където се сприятелява с Пикасо, Матис и сюрреалистите, но Атина остава негов дом.

Нобеловата награда през 1979 г. го превръща в публична фигура, което не му допада; живее тихо в апартамент на улица „Скуфа“ в Атина, прави колажи, превежда Сафо и Рембо и продължава да публикува до края. Умира в Атина на 18 март 1996 г. и е погребан в Първото гробище.

Първите му стихосбирки, Προσανατολισμοί (Ориентации, 1940) и Ήλιος ο Πρώτος (Слънцето първо, 1943), са светли сюрреалистични стихове за младостта, морето и егейската светлина. После, след четиринадесет години мълчание, идва Το Άξιον Εστί (Достойно есть, 1959) — дълга поема, построена като православна литургия, в три части, в която животът на поета, войната, германската окупация и гражданската война се сливат с историята на гръцкия език и пейзаж. Най-известните ѝ стихове — «Της δικαιοσύνης ήλιε νοητέ», «Ένα το χελιδόνι» и «Ναοί στο σχήμα τ' ουρανού» — стават най-познатите песни на Гърция, когато Микис Теодоракис през 1964 г. композира поемата като оратория, изпълнена от Григорис Битикоцис.

Το Μονόγραμμα (Монограмата, 1972) е една-единствена любовна поема в седем части — онази с рефрена «Θα πενθώ πάντα, μ' ακούς; για σένα» (Винаги ще скърбя, чуваш ли? за теб) — и вероятно най-цитираната гръцка любовна поема на двадесети век. Μαρία Νεφέλη (Мария Нефели, 1978) е диалог между поета и една млада жена от 70-те години, а Ο Ήλιος ο Ηλιάτορας (Слънцето владетел, 1971) и Τα Ρω του Έρωτα (Ро на любовта, 1972) са кратки, песенни стихотворения, написани, за да бъдат композирани. Гръцкият на Елитис е чувствен и точен: всекидневни думи за море, вятър, камък и светлина стоят редом с думи от византийските химни и Омир, и резултатът е език, който изглежда едновременно древен и току-що измит.

За да се срещнете с Елитис, чуйте Άξιον Εστί на Теодоракис: «Της δικαιοσύνης ήλιε νοητέ» и «Ένα το χελιδόνι» се пеят на всеки концерт на Теодоракис и на безброй демонстрации, и повечето гърци знаят мелодиите, без да помнят, че думите са нобелова поема. Теодоракис композира и «Του μικρού βοριά» и «Μαρίνα» от цикъла Μικρές Κυκλάδες. Το Μονόγραμμα се чете на глас по сватби и се цитира в картички за Свети Валентин. Учениците четат Елитис в лицея, особено Άξιον Εστί и поемата за изгубения лейтенант, а Атина, Ираклион и много други градове имат улица „Οδυσσέα Ελύτη“. 2011 г., стогодишнината от рождението му, е обявена за Година на Елитис в Гърция, с изложби както на колажите, така и на стиховете му.

• Истинската му фамилия е Алепуделис; казва се, че псевдонимът Елитис събира звуци от думи, които е обичал, като Ελλάδα, ελπίδα, ελευθερία и Ελένη.
• Никога не завършва университет и никога не се задържа дълго на редовна работа; живее от семейния бизнес, а по-късно от книгите си.
• Елитис е и художник: прави стотици колажи от изрезки от списания и стари гравюри, излагани в Атина и в чужбина.
• Нобеловият комитет през 1979 г. отличава поезията му за това, че изобразява борбата на съвременния човек за свобода и творчество на фона на гръцката традиция.