Янис Психарис

Психарис е роден в Одеса на 15 май 1854 г. в заможно семейство с хиоски произход; след ранната смърт на майка си е отгледан в Константинопол, а после в Марсилия и Париж, така че езикът на неговото обучение е френският, а не гръцкият. Учи класическа и средновековна филология в Париж и Германия, постъпва в Практическото училище за висши изследвания през 1885 г., а през 1904 г. наследява Емил Легран в катедрата по новогръцки в Училището за източни езици, която заема до 1928 г. През 1882 г. се жени за Ноеми Ренан, дъщеря на историка Ернест Ренан; синът им Ернест Псишари става известен френски писател и загива в първите седмици на Първата световна война.

През 1886 г. той предприема пътуването до Константинопол, Хиос и Атина, което се превръща в Το ταξίδι μου («Моето пътуване», 1888). Книгата превръща един парижки академик във водач на движение в страна, в която никога не е живял: млади писатели, сред тях Костис Паламас, се сплотяват около него, докато атинският елит и университетът го смятат за предател, който иска да опошли свещения език. Четиридесет години той води кампанията от Париж със статии, открити писма, граматики и романи, като посещава Гърция само от време на време.

Той е войнствен до нетърпимост и накрая се скарва с повечето си съюзници, включително с Паламас, заради подробности в системата си. Умира в Париж на 29 септември 1929 г. и по собствено желание е погребан на Хиос, острова на предците си, в земята на езика, за който се е борил.

Първо идва ученият. Essais de grammaire historique néo-grecque («Очерци по историческа граматика на новогръцкия», 1886–89) на Психарис и многобройните му изследвания показват, че говоримият гръцки от XIX век не е разваляне на древния език, а негово естествено продължение със собствени закони и следователно е също толкова достоен да се пише, колкото френският или италианският. От този извод следва манифестът. Το ταξίδι μου («Моето пътуване», 1888) е едновременно пътепис и памфлет: написана изцяло на димотика, книгата твърди, че един народ има само един език, онзи, който хората му говорят, че катаревусата е маска, която държи гърците полуграмотни, и че «езикът и родината са едно и също», така че да се бориш за националния език означава да се бориш за нацията.

За да докаже, че димотиката може всичко, Психарис пише на нея романи, Τ' όνειρο του Γιαννίρη («Сънят на Янирис», 1897), Ζωή κι αγάπη στη μοναξιά («Живот и любов в самотата», 1904), Τα δυο αδέρφια («Двамата братя», 1911), Αγνή («Агни», 1913), както и есета, събрани в Ρόδα και μήλα («Рози и ябълки», 1902–09). Романите днес почти не се четат; важен е бил образецът. Неговата собствена димотика обаче е по-скоро система, отколкото записване на речта: той прилага механично фонетичните правила на говоримия език дори към книжовните думи, създавайки форми като «Αθήνα» за Атина, но и странности, които гърците намират за също толкова изкуствени, колкото катаревусата, и «ψυχαρισμός» става дума за догматичен езиков екстремизъм. Следващото поколение, преди всичко Манолис Триандафилидис, запазва неговия принцип и смекчава практиката му, и побеждава именно тяхната умерена димотика.

Всяка страница на новогръцки, която учащият чете, е в известен смисъл наследство на Психарис. Разпаленият от него γλωσσικό ζήτημα (езиков въпрос) разделя Гърция в продължение на деветдесет години: безредици в Атина през 1901 г. заради превод на Евангелията на димотика, въвеждане на димотиката в началните училища при Венизелос през 1917 г., забраната ѝ от диктатурите и накрая законът от 1976 г., който прави димотиката език на държавата и образованието; училищната граматика, която се използва и днес, произлиза от граматиката на Триандафилидис от 1941 г., изградена върху неговото дело. Το ταξίδι μου се чете в откъси в гръцките лицеи като основополагащ текст на движението за димотиката, а изречението му «γλώσσα και πατρίδα είναι το ίδιο» е лозунгът, който всеки гръцки ученик свързва с името му. Улици в Атина и на Хиос носят неговото име, а гробът му може да бъде посетен на Хиос.

• Езикът на обучението му е френският, а не гръцкият; той става защитник на говоримия гръцки от професорска катедра в Париж и никога не живее в Гърция.
• Той е зет на Ернест Ренан, а синът му Ернест Псишари е френски романист, загинал на фронта през август 1914 г.
• «Ψυχαρισμός» оцелява в гръцкия като дума за прекомерен, догматичен димотицизъм, макар основната му идея да е победила.
• Въпреки че живее целия си живот в чужбина, той пожелава да бъде погребан на Хиос, острова на семейството си.