Емануил Роидис

Роидис е роден на 28 юни 1836 г. в Ермуполи на остров Сирос, тогава най-оживеното пристанище в Гърция, в богато семейство с хиоски произход. Когато е на пет години, семейството се мести в Генуа, където баща му управлява търговската фирма и е гръцки консул, и момчето израства сред италиански и френски, преди да се върне на Сирос, за да завърши училище. След това учи в Берлин и пътува по семейни дела до Румъния и Египет, като чете ненаситно на няколко езика. Проблем със слуха, започнал в младостта му, постепенно се влошава, докато той почти оглушава.

В началото на 60-те години на XIX век се установява в Атина. Скандалът с Η Πάπισσα Ιωάννα през 1866 г. определя публичната му роля: ироникът, за когото няма нищо свято, включително гръцката държава. През 70-те години издава сатиричния седмичник Ασμοδαίος („Асмодей“) и води прочут двубой в есета с Ангелос Влахос за състоянието на гръцката поезия. През 1880 г. е назначен за директор на Националната библиотека – пост, който губи и възвръща при смяната на правителствата.

През 80-те години финансов крах заличава семейното богатство и елегантният господин трябва да живее от перото си и от скромната си библиотекарска заплата. Никога не се жени. Умира в Атина на 7 януари 1904 г., като в последното си десетилетие написва разказите, които мнозина смятат за най-доброто му творчество.

Η Πάπισσα Ιωάννα („Папеса Йоана“, 1866) преразказва средновековната легенда за учена млада жена, която се преоблича като монах, пътува из Европа, прелъстява и учи по пътя си до Рим и е избрана за папа, докато не ражда по време на процесия. Роидис я нарича „средновековно изследване“ и я снабдява с бележки като учен, но всяка страница е сатира на монасите, чудесата и, като отражение, на Гърция от неговото време. Светият синод осъжда книгата; Роидис отговаря с престорено смирените Επιστολαί ενός Αγρινιώτου („Писма на един агриниотин“). По-късно Лорънс Дърел я превежда на английски.

Критиката му е също толкова остра. Τα Είδωλα („Идолите“, 1893) разглобява аргументите в полза на катаревусата, изкуствения „пречистен“ писмен език, и твърди, че говоримият гръцки на народа е единственият жив език – и всичко това на безупречна катаревуса, защото, както признава, това е единственият инструмент, на който се е научил да свири. Есета като Περί συγχρόνου ελληνικής ποιήσεως („За съвременната гръцка поезия“, 1877) обясняват защо една малка, бедна и обсебена от политиката страна създава толкова малко велика литература.

През 90-те години пише разкази, които днес са най-четените му произведения: Ψυχολογία Συριανού συζύγου („Психология на един съпруг от Сирос“, 1894), Ιστορία ενός σκύλου („История на едно куче“) и Ιστορία μιας γάτας („История на една котка“, и двете от 1893 г.) и Το παράπονο του νεκροθάπτου („Оплакването на гробаря“, 1895) – кратки, прецизни и тихо сърцераздирателни под иронията.

Η Πάπισσα Ιωάννα никога не е изчезвала от книжарниците и все още е гръцкият роман, който най-често се споменава, когато става дума за цензура; английската версия на Дърел, The Curious History of Pope Joan („Любопитната история на папеса Йоана“), я поддържа жива в чужбина. Разказите му за животни и Ψυχολογία Συριανού συζύγου присъстват в училищните христоматии и във всеки сборник с гръцка кратка проза. Прилагателното ροΐδειος, „роидисовски“, още се използва за елегантна, безпощадна ирония, а журналистите цитират афоризмите му за гръцката политика, сякаш са писани вчера. В Ермуполи на Сирос една улица носи името му, а къщата му се показва на посетителите; в Атина има улици Ροΐδη в няколко квартала. Да го четеш е най-доброто лекарство срещу представата, че катаревусата винаги е била скучна.

• Той защитава димотиката, говоримия език, в Τα Είδωλα, като пише книгата на най-изящната катаревуса на своето поколение – противоречие, което признава с усмивка.
• През голяма част от зрелия си живот е почти глух, което според приятелите му прави репликите му още по-точно прицелени.
• Като директор на Националната библиотека е уволняван и възстановяван при смяната на правителствата – съдба, която сам е осмивал в статиите си.
• Лорънс Дърел, авторът на The Alexandria Quartet („Александрийски квартет“), публикува английската си адаптация на Pope Joan („Папеса Йоана“) през 1954 г.