Ана Комнина

Ана е родена на 1 декември 1083 г. в Порфирата – залата с пурпурни стени в Големия дворец, отредена за раждането на децата на управляващите императори, което я прави πορφυρογέννητη, „багренородна“, титла, която тя никога не оставя читателите си да забравят. Баща ѝ, Алексий I Комнин, е завзел престола две години по-рано и ще го държи трийсет и седем години; майка ѝ е Ирина Дукина. Още като малко дете тя е сгодена за Константин Дука, син на бивш император, и няколко години двамата са определените наследници; смъртта на момчето и раждането на брат ѝ Йоан през 1087 г. слагат край на тази перспектива и тя никога не го прощава.

Получава най-доброто образование, което един византиец може да има: реторика, философия, квадривиума – аритметика, геометрия, астрономия и музика – и медицина, която изучава толкова задълбочено, че описва последната болест на баща си като лекар. През 1097 г. се омъжва за Никифор Вриений, пълководец и книжовник, издигнат в сан кесар, от когото има четири деца. Когато Алексий е на смъртно легло през август 1118 г., тя и майка ѝ се опитват да наложат Вриений за наследник; Йоан ги изпреварва, а заговорът срещу новия император на следващата година, в който Ана е дълбоко замесена, се проваля. Вриений, според изворите, отказва да действа.

Имуществото ѝ е конфискувано, а по-късно върнато, и тя се оттегля в манастира „Богородица Кехаритомени“, основан от майка ѝ, където събира около себе си учени и поръчва първите от векове византийски коментари към Аристотел. След смъртта на Вриений през 1137 г., който оставя недовършена своята история за годините преди 1081 г., тя сама поема задачата. Още пише в края на 40-те години на XII век и умира около 1153 г.

Αλεξιάς („Алексиада“), чието заглавие отеква „Илиада“, обхваща годините от 1069 до 1118 г. и преди всичко управлението на Алексий I, когото Ана представя като спасител на империя, която през 1081 г. е била близо до разпад. Петнайсетте ѝ книги проследяват войните му срещу норманите от Южна Италия, водени от Робер Гискар и сина му Боемунд, срещу печенегите и куманите номади по Дунав и срещу турците селджуци в Мала Азия, и описват подробно пристигането на Първия кръстоносен поход в Константинопол през 1096–97 г.: буйните последователи на Петър Отшелник, клетвите, които Алексий изтръгва от западните князе, и омаяната враждебност на Ана към Боемунд, чиято външност тя описва с внимание, каквото никой друг средновековен историк не отделя на враг. Тя отбелязва и религиозните спорове в империята, сред тях процеса и изгарянето на богомилския водач Василий.

Ана пише на атицизиращ гръцки по образеца на Тукидид и Полибий, пълен с омировски изрази и класически алюзии, и се извинява, когато трябва да употреби варварско име или простонародна дума. Тя е открито пристрастна, често неточна в хронологията и склонна да оплаква собствените си нещастия, но има достъп до императорски документи, до ветерани от походите и до собствените си спомени от двореца, и е единственият византийски автор, който дава пълен разказ за кръстоносците отвътре. Последната книга, с клиничното описание на смъртта на императора от болест на белите дробове и сърцето, е и сбогуване на една дъщеря. Заедно с Ὕλη Ἱστορίας („Материал за история“) на съпруга ѝ, която тя се заема да продължи, „Алексиада“ е главният извор за възраждането на Византия при Комнините.

Днес Ана Комнина се чете като първата жена историк на който и да е език, а „Алексиада“ присъства във всеки списък с литература за кръстоносните походи редом с латинските хроники, на които противоречи. На гръцки е достъпна в съвременен превод на издателство „Агра“, а оригиналният гръцки текст е онлайн. Византия на Комнините, която тя описва, може да се види в Истанбул: стените на квартала Влахерна, където Комнините преместват двора, и голямата църква „Христос Пантократор“ (днес джамия Зейрек), построена от брата, когото тя се опитва да свали. В Гърция учениците се запознават с Алексий Комнин и Първия кръстоносен поход в часовете по византийска история в прогимназията, и «Άννα Κομνηνή» е име, което познават; улици в няколко града носят това име. Упражнението на ниво C2 в сайта за лексиката на византийската история и страницата за Прокопий, нейния велик предшественик, са естествените следващи стъпки.

• Родена е в Порфирата, пурпурната зала на Големия дворец, и в цялата си история използва титлата πορφυρογέννητη, за да напомня на читателите за претенциите си.
• Изучава медицина толкова сериозно, че участва в консултациите за последната болест на баща си, и записва разногласията на лекарите.
• Съпругът ѝ също е историк; тя продължава недовършеното му съчинение, и двете книги заедно обхващат Византия от 70-те години на XI век до 1118 г.
• Започва да пише след шейсетте, в манастир, около трийсет години след събитията, които описва.