Лукиан от Самосата

Лукиан сам разказва младостта си в Ἐνύπνιον („Сънят“): семейството му в Самосата, сирийски град на Ефрат, го дава чирак при вуйчо му, скулптор, и още първия ден той счупва мраморна плоча и е набит. Същата нощ Скулптурата и Образованието (Παιδεία) му се явяват насън и спорят за бъдещето му; той избира Образованието. Отправя се на запад към гръцките градове на Йония, научава се да говори и пише атическия гръцки отпреди шест века толкова съвършено, че читателите забравят, че е „варварин“, и става странстващ оратор, изнасящ речи в Мала Азия, Гърция, Италия и Галия, където, по думите му, бил щедро възнаграждаван.

Около четиридесетгодишен, по собствения му разказ, той се уморява от реториката и изобретява нова форма, комичния диалог, като кръстосва философския диалог на Платон с подигравката на Аристофан и на киника Менип. Установява се в Атина, където написва повечето от най-добрите си творби през 160-те и 170-те години. Пътува и много: през 165 г. вижда как киникът Перегрин се изгаря жив след Олимпийските игри, а в черноморския град Абонутейх се изправя срещу търговеца на оракули Александър, чийто бог змия Гликон разобличава като кукла.

Към края на живота си приема добре платена служба в римската администрация на Египет. Последното му датируемо споменаване е обожествяването на Марк Аврелий през 180 г.; византийската енциклопедия „Суда“, която го ненавижда като богохулник, твърди, че бил разкъсан от кучета, история, на която никой не вярва.

Под името на Лукиан са запазени около осемдесет творби. Θεῶν Διάλογοι („Разговори на боговете“) показват Олимп като свадливо домакинство, в което Зевс отбягва въпросите на Хера за любовните си похождения, а Νεκρικοὶ Διάλογοι („Разговори на мъртвите“) отвеждат читателя в Хадес, където Диоген и Менип се смеят на Крез, Александър и Ханибал, сега всички еднакви черепи, а Хермес показва, че прочутата красота на Елена е била гола кост.

Ἀληθῆ διηγήματα („Истинска история“) обявява в предговора си, че всичко в нея е лъжа, и после отплава отвъд Херкулесовите стълбове, издига се с вихрушка до Луната, участва във войната между царя на Луната и царя на Слънцето за колонизирането на Зорницата, бива погълната от кит, дълъг двеста мили, в чиято утроба има гора и воюващи племена, и посещава Острова на блажените, където разказвачът пита Омир дали наистина е започнал „Илиада“ с думата „гняв“. Това е първото космическо пътешествие в литературата.

Φιλοψευδής („Любител на лъжата“) събира сериозни философи, които разказват истории за призраци, сред тях разказа на Евкрат за египетския магьосник Панкрат, чието оживено чукало носело вода, докато ученикът, неспособен да го спре, го разсякъл на две и се сдобил с двама водоносци: чиракът на магьосника, стигнал до Гьоте и чрез Дюка до „Фантазия“ на Дисни. Ἀλέξανδρος ἢ Ψευδόμαντις и Περὶ τῆς Περεγρίνου τελευτῆς са разобличителни памфлети срещу двама религиозни измамници от неговото време, а вторият съдържа едно от най-ранните езически описания на християните.

Лукиан е любимият гръцки автор на Ренесанса: Еразъм и Томас Мор заедно го превеждат на латински през 1506 г., „Утопия“ на Мор е лукиановска по дух, а от Рабле и Суифт до „Микромегас“ на Волтер европейската сатира отново и отново се връща към неговото пътуване до Луната и говорещите му мъртъвци. Лунен кратер носи името му. В Гърция го четат в оригинал в часовете по старогръцки в гимназията, където се изучават адаптирани откъси от „Разговорите“ и „Сънят“, защото атическият му език е толкова ясен, а прилагателното λουκιάνειος (лукиановски) означава всяка непочтителна сатира. За напредналия учащ той е идеалният мост между древното и новото: шегите му все още действат, изреченията му са кратки, а новогръцки преводи на „Истинска история“ и „Разговори на мъртвите“ се намират лесно. Четивото на сайта на ниво C2 за мита за Херо и Леандър принадлежи към същия късноантичен свят на учената игра.

• „Истинска история“ е първото известно пътуване до Луната в литературата, написано около 1800 години преди кацанията на „Аполо“; в негова чест един лунен кратер е наречен Лукиан.
• Чиракът на магьосника на Гьоте и от „Фантазия“ на Дисни идва от неговия „Любител на лъжата“, където омагьосаната метла е все още чукало.
• Гръцкият е бил вторият му език: израснал е в Сирия, говорейки арамейски, и се е наричал варварин по рождение.
• Еразъм и Томас Мор се съревновават в превода на диалозите му на латински, а „Утопия“ на Мор заимства от него навика да се разказва очевидна лъжа със сериозно лице.