Солон

Солон е роден около 630 г. пр. Хр. в един от старите знатни родове на Атина, но баща му е пропилял семейното състояние и Солон се препитава с търговия, пътувайки по море. Отначало става известен като поет и подстрекател: когато атиняните, изтощени от губеща война с Мегара за остров Саламин, забраняват на когото и да било да предлага подновяването ѝ, Солон, както се разказва, нахлува в агората, преструвайки се на луд, и рецитира елегия, Σαλαμίς („Саламин“), която така ги засрамва, че те отново тръгват на бой, и Саламин в крайна сметка е спечелен.

Около 594 г. пр. Хр. Атина е на ръба на гражданска война. Бедните селяни в Атика дължат на богатите, а върху ипотекираните им ниви стоят гранични камъни, ὅροι; неплатежоспособните са продавани в робство. Двете страни се съгласяват да направят Солон архонт с пълни правомощия да реформира държавата. Той го прави за една-единствена година, а после, според преданието, заклева атиняните да пазят законите му непроменени десет години и напуска града, за да не може никой да го притиска да ги промени. Пътува до Египет, където разговаря с жреците в Саис, и до Лидия; Херодот поставя в тези години прочутия му разговор с цар Крез в Сарди.

При завръщането си той заварва партиите отново скарани, а роднината си Пизистрат да крои планове за тирания. Солон, вече старец, предупреждава атиняните в стихове, че сами градят своето робство, но не е послушан. Умира около 560 г. пр. Хр., малко след като Пизистрат завзема властта.

Реформите на Солон са известни от собствените му стихотворения, от Ἀθηναίων Πολιτεία („Атинската държава“) на Аристотел и от Плутарх. Първата е σεισάχθεια, „отърсването от товарите“: всички дългове, обезпечени със земя или с личността, са отменени, граничните камъни са изтръгнати, поробените за дългове атиняни са освободени, а продадените в чужбина са откупени, и поробването на гражданин за дългове е забранено завинаги. В ямбично стихотворение той призовава черната Земя за свидетел, че я е освободил от камъните. Той обаче отказва да преразпредели земята, което му спечелва врагове и от двете страни, и го казва в стихове с известна гордост.

След това преустройва държавното устройство въз основа на богатството вместо на произхода. Гражданите са разделени на четири класи според добива от земята им, πεντακοσιομέδιμνοι, ἱππεῖς, ζευγῖται и θῆτες; най-високите длъжности отиват при най-богатите, но всеки гражданин, дори най-бедният, участва в народното събрание и в народния съд, Ἡλιαία, пред който решенията на магистратите могат да бъдат обжалвани. Аристотел му приписва съвет от четиристотин души. Законите му, които уреждат всичко, от наследството и зестрата до засаждането на маслинови дървета и поведението на опечалените на погребенията, са записани на въртящи се дървени плочи, ἄξονες, поставени публично. От поезията му са оцелели около 280 стиха: елегията Εὐνομία („Добър ред“), която вини алчността на водачите за бедите на града, стихове за възрастите на човека, за богатството и справедливостта и стихът за остаряването в постоянно учене.

На гръцки името на Солон е нарицателно за мъдър законодател: политик, който изготви разумен закон, полушеговито наричат „ο Σόλων“, а „σολώνειος“ означава разсъдлив и умерен. Още по-точно, σεισάχθεια е жива дума: всяка схема за облекчаване на дълговете, предложена в гръцкия парламент от 2010 г. насам, е била наречена от някого σεισάχθεια, обикновено с напомняне колко далеч остава от оригинала. Учениците се запознават с реформите му в часовете по древна история в първи клас на лицея, а разказът на Херодот за Солон и Крез с поуката „μηδένα πρὸ τοῦ τέλους μακάριζε“, не наричай никого щастлив преди края, е сред античните текстове, които повечето гърци помнят. Οδός Σόλωνος в центъра на Атина, улицата на юридическия факултет и книжарниците, носи името му, а делфийската максима „μηδὲν ἄγαν“, нищо прекалено, му се приписва още от древността. Сайтът има четива на ниво C2 за Крез и Солон и за историята за Атлантида, която според Платон той донесъл от Египет.

• Той е най-ранният атинянин, чиито собствени думи са оцелели: около 280 стиха, цитирани от по-късни автори.
• Историята за Атлантида на Платон, в „Тимей“ и „Критий“, е представена като нещо, което Солон чул от египетските жреци в Саис и донесъл в Атина.
• Срещата му с Крез, разказана от Херодот, почти сигурно е хронологически невъзможна; Крез става цар около 560 г. пр. Хр., когато Солон умира.
• Той отказва да стане тиранин на Атина, макар по собствените му думи мнозина да го подтиквали, и пише стихотворение, което се подиграва на онези, които го смятали за глупак заради това.