Димитриос Викелас

Викелас е роден на 15 февруари 1835 г. в Ермуполи на остров Сирос, тогава най-оживеното пристанище на Гърция, в търговско семейство; родът на баща му е от Бер (Верия), а майка му е от фамилията Мелас от Цариград. Детството му е неспокойно и болнаво, а семейството се мести между Сирос, Цариград и Одеса. На седемнайсет години е изпратен в Лондон да работи в търговската къща на вуйчовците си, братя Мелас. Остава там четвърт век, става съдружник, натрупва солидно състояние и в свободното си време учи ботаника и архитектура в Юнивърсити Колидж. През 1866 г. се жени за Калиопи Гералопулу; дългото ѝ психично заболяване по-късно помрачава живота му и през 1877 г. двамата се преместват в Париж заради лечението ѝ.

През цялото това време той пише: стихове, есета за византийската история, преводи на Шекспир и през 1879 г. романа, който го прави известен. В Париж става гръцкият книжовник, когото френските учени търсят за съвет, а през 1894 г. Панелинското гимнастическо дружество го моли да го представлява на конгрес по лека атлетика в Сорбоната. Оказва се, че това е конгресът на Пиер дьо Кубертен за възраждане на Олимпийските игри. Викелас се застъпва за Атина като първи домакин, печели и е избран за председател на новия Международен олимпийски комитет, тъй като тогавашните правила дават председателството на следващата страна домакин.

След успеха на игрите през 1896 г. се установява в Атина, предава председателството на МОК на Кубертен и посвещава последните си години на народната просвета. Умира в Атина на 7 юли 1908 г.

Λουκής Λάρας (1879) е кратък роман, разказан в първо лице от стар гръцки търговец в Лондон, който си спомня как като младеж от Хиос е преживял Войната за независимост от 1821 г. Той не е герой: през 1822 г. бяга със семейството си от клането на Хиос, крие се, търгува, губи всичко и започва отначало, а книгата тихо се гордее с тази обикновена смелост. Написан на ясна катаревуса и публикуван първо на части в списание Εστία, романът е преведен за няколко години на френски, английски, немски, италиански и още няколко езика – първият гръцки роман, стигнал толкова далеч – и проправя пътя на реалистичния разказ от 1880-те години. Неговите Διηγήματα („Разкази“, 1887) са в същия спокоен, наблюдателен маниер.

Викелас е и първият сериозен преводач на Шекспир на гръцки: от 1876 г. издава „Ромео и Жулиета“, „Отело“, „Крал Лир“, „Хамлет“, „Макбет“ и „Венецианският търговец“, а гръцките театри използват преводите му цяло поколение. Есетата му, като Περί Βυζαντινών („За византийците“, 1874), защитават византийските векове във време, когато западните учени ги отричат. Спомените му, Η ζωή μου („Моят живот“), излизат след смъртта му. А последното му голямо дело не е книга: през 1899 г. основава Σύλλογος προς Διάδοσιν Ωφελίμων Βιβλίων (Дружество за разпространение на полезни книги), което печата евтини, добре написани книжки по история, наука и здраве за обикновените гръцки читатели и издава и до днес.

В Гърция Викелас е запомнен първо с Олимпийските игри и чак след това с романа. Всеки разказ за игрите от 1896 г. и всеки олимпийски музей, включително този в Лозана, го посочва като първия председател на МОК, а портретът му стои до този на Кубертен в историята на движението. Λουκής Λάρας се чете в откъси в училище и е безплатно достъпен онлайн, на гръцки и в превод; простата му, достойна проза е добро първо по-дълго четиво за учащ, достигнал ниво B1 или B2. Дружеството за разпространение на полезни книги все още работи в Атина. Улици на име Βικέλα има в Атина, на Сирос и другаде, а обществената библиотека на Ираклион на Крит, Викелеа, израства от дарението на собствените му книги, което той прави на града през 1908 г.

• Става председател на МОК, защото правилото от 1894 г. гласи, че председателят трябва да е от страната на следващите игри, а той току-що е спечелил игрите за Атина.
• Превежда Шекспир вечер, докато ръководи търговско предприятие в лондонското Сити.
• Λουκής Λάρας е преведен на повече от десет езика в рамките на няколко години след излизането си през 1879 г.
• Личната му библиотека, дарена на град Ираклион, става Общинската библиотека „Викелеа“, една от най-големите в Гърция.