Домна Самиу

Самиу е родена на 12 октомври 1928 г. в Кесариани, Атина, в бедно семейство на гръцки бежанци от Мала Азия, дошли в Гърция след катастрофата от 1922 г. и размяната на населението. Израства в бежански квартал, слушайки песните, които майка ѝ и съседите са донесли от другия бряг на Егейско море. Като млада жена влиза в кръга на Симон Карас, музиколога, посветил се на византийското църковно пеене и традиционната гръцка музика, и в неговото сдружение се научава да пее по стария начин, да чете ноти и да разбира ладовете.

От 1954 до 1971 г. работи за гръцкото национално радио (EIR) и работата ѝ я води от село на село с магнетофон. Записва старци и старици, които пеят сватбени и жътварски песни, оплаквания и празнични песни, песни, които никога не са били записвани на хартия и изчезват, докато селата се обезлюдяват. Първата ѝ дългосвиреща плоча излиза през 1962 г., а през 70-те години започва да изнася концерти, първо в малки зали, после големи концерти с по-млади музиканти, и прави дълга поредица плочи. През 1981 г. основава Сдружението за гръцка народна музика „Домна Самиу“, «Καλλιτεχνικός Σύλλογος Δημοτικής Μουσικής Δόμνα Σαμίου», за да издава записи и да преподава. Продължава да пее, преподава и пътува и след осемдесетте си години и умира в Атина на 10 март 2012 г.

Работата на Самиу има две половини, които се подхранват взаимно. Като изследователка тя събира: теренните ѝ записи, направени в планините на Епир и Македония, по островите, в Тракия и сред бежанските общности от Мала Азия и Понт, са един от големите звукови архиви на гръцката традиция. Тя отбелязва откъде е всяка песен, кой я пее и по какъв повод, по време, когато мнозина в Атина смятат селската музика за старомодна и малко срамна.

Като певица тя връща песните. Не ги модернизира с оркестри и поп аранжименти; пее ги така, както ги е чула, с орнаментите, свободните ритми и простия, силен глас на селата, често с традиционни инструменти като λύρα, κλαρίνο, σαντούρι и ούτι. Плочите ѝ обхващат цели области: песни от Мала Азия, от Тракия, от островите, карнавални песни, сватбени песни, оплаквания, детски песни и κάλαντα (коледарски песни). През 70-те години, когато младите гърци търсят корените си след диктатурата, концертите ѝ им показват, че δημοτικό τραγούδι не е музеен експонат, а жива музика, и тя става учителка на много от днешните народни музиканти. Води и предавания по гръцкото радио и телевизия, като представя песните област по област пред широка публика.

Сдружението за гръцка народна музика „Домна Самиу“ в Атина продължава да е активно: пази архива ѝ, издава записите ѝ и води програми, които носят традиционната песен и танц в училищата и при младите музиканти. Плочите ѝ са първата спирка за всеки, който иска да научи гръцката народна песен такава, каквато се е пеела, и много от днешните традиционни певци я наричат своя учителка. Редовно се провеждат фестивали на народната музика и концерти в нейна памет. Добра идея: потърсете записите ѝ на песни от Мала Азия или на κάλαντα, коледарските песни, които децата пеят от врата на врата по Коледа, Нова година и Богоявление, и следете думите; народните песни повтарят стиховете си, което ги прави идеални за учащите.

• Родителите ѝ са бежанци от Мала Азия, а песните на изгубената родина са първата музика, която чува.
• Традиционно пеене учи при Симон Карас, музиколога на византийското пеене.
• Преди да стане известна като певица, работи за радиото, като записва селски певци на лента.
• Сдружението, което основава през 1981 г., и днес носи нейното име.