Аристотелис Валаоритис

Валаоритис е роден през 1824 г. на Лефкада, която тогава е част от Йонийските острови под британски протекторат. Семейството му е богато и има корени в Епир, на сушата отсреща – земята на клефтите и на Али паша, която ще изпълни поемите му. Учи в Йонийската академия на Корфу, а после в Западна Европа – в Швейцария, Франция и Италия, където завършва право. Първата му стихосбирка, Στιχουργήματα („Стихове“), излиза през 1847 г.

Обратно на Йонийските острови той влиза в политиката. Избран в Йонийския парламент през 50-те години на XIX век, става един от най-красноречивите гласове на радикалното искане за обединение с Кралство Гърция, срещу британското господство, а когато островите най-сетне са присъединени към Гърция през 1864 г., става депутат в гръцкия парламент в Атина, прочут с пламенните си речи.

През последните си години той все повече се оттегля от обществения живот на Мадури – малко зелено островче край източния бряг на Лефкада, собственост на семейството му. Там работи върху Φωτεινός, поемата, която смята за най-добрата си, и там прекарва времето си сред маслини, лодки и рибари. Умира през 1879 г., оставяйки Φωτεινός незавършена.

Валаоритис пише след Соломос и Калвос и като тях иска национална поезия за новата гръцка държава, но гласът му е по-силен и по-театрален. Избира народния гръцки, живия език на народа, по време, когато много писатели в Атина предпочитат книжовната катаревуса, и изпълва стиховете си с образите и ритмите на δημοτικά τραγούδια, народните песни на клефтите: орли, скали, планински извори, черни дрехи и героични смърти.

Темите му са борбите на гърците срещу османската власт. Κυρά Φροσύνη („Госпожа Фросини“, 1859) разказва историята на жена от Янина, удавена в езерото заедно с други жени по заповед на Али паша през 1801 г. Αθανάσιος Διάκος (1867) проследява дякона, който се сражава при моста Аламана през 1821 г. и е жестоко екзекутиран след залавянето си. Αστραπόγιαννος („Астрапоянос“, 1867) е балада за един клефт и верния му другар. Сбирката му Μνημόσυνα („Помени“, 1857) почита загиналите в борбата.

Φωτεινός, издадена след смъртта му, пренася историята в Средновековието: беден селянин от Лефкада въстава срещу чуждите господари на острова. По-простият ѝ, по-суров език се цени от много критици като най-доброто, което е написал.

На Лефкада Валаоритис е великият човек на острова: статуята му стои в града, островчето Мадури с къщата му се вижда от крайбрежния път при Нидри, а местни културни прояви носят името му. Улици Βαλαωρίτου има в Атина, Солун и много други градове. Гръцките учебници дълго включват откъси от поемите му, сред тях «Ο βράχος και το κύμα» („Скалата и вълната“), а името му е свързано с честванията на революцията на 25 март. За учещия добро начало е да прочете народната песен за Атанасиос Дякос, а после няколко стиха от поемата на Валаоритис за същия герой. Правнукът му Нанос Валаоритис (1921–2019) става известен поет сюрреалист.

• Прекарва последните си години на Мадури, мъничко частно островче край Лефкада, което и до днес е собственост на семейството му.
• Като депутат е един от най-силните гласове за присъединяването на Йонийските острови към Гърция, осъществено през 1864 г.
• Незавършената му поема Φωτεινός се развива не през 1821 г., а в Средновековието.
• Съвременният поет сюрреалист Нанос Валаоритис е негов правнук.