Хипатия Александрийска

Бащата на Хипатия, Теон Александрийски, е математик и астроном към Мусейона – античната изследователска институция, основана от Птолемеите; той е последният ѝ член, когото познаваме по име. Той обучава дъщеря си и тя скоро го надминава. През 390-те години тя изнася в Александрия публични лекции за Платон, Аристотел и неоплатоничните философи и дава частни уроци на кръг от предани ученици. Един от тях, Синезий от Кирена, по-късно християнски епископ, ѝ пише писма, които са оцелели; той я нарича «майка, сестра, учителка» и я моли за съвет как да построи хидрометър и астролабия.

Тя никога не се омъжва и според изворите живее с достойнство, което ѝ спечелва уважението на първенците на града, както езичници, така и християни. Това уважение става опасно, когато Александрия се разцепва между императорския префект Орест, който се съветва с нея, и новия епископ Кирил, който се бори с Орест за властта в града. Плъзват слухове, че Хипатия е пречката за мира между двамата мъже.

През март 415 г., по време на Великия пост, тълпа, водена от църковен четец на име Петър, я сваля от колесницата ѝ, завлича я в Кесариона – бивш храм, превърнат в църква, – съблича я и я убива с парчета от покривни керемиди, след което изгаря тялото ѝ. Църковният историк Сократ Схоластик, който пише едно поколение по-късно и сам е християнин, записва престъплението с отвращение и казва, че нищо не може да бъде по-далеч от духа на християнството от подобни убийства.

Нито един ред, написан от самата Хипатия, не е оцелял, но енциклопедията от X век, наречена Суда, изброява какво е написала: коментар към Аритметика на Диофант, основателя на алгебрата, коментар към Конични сечения на Аполоний от Перга – геометрията на елипсите, параболите и хиперболите – и «астрономически канон», таблици от вида, използван за предсказване положението на планетите. Изданието на баща ѝ на третата книга от Алмагест на Птолемей, основния учебник по астрономия в продължение на 1400 години, носи бележка, че е преработено от «дъщеря ми Хипатия, философката». Някои учени смятат, че запазеният гръцки текст на Диофант дължи формата си на нейните уроци.

Като философ тя принадлежи към неоплатоничната традиция на Плотин, която учи, че душата се издига чрез математиката и съзерцанието към един-единствен божествен източник; за нея математиката не е занаят, а път. Писмата на Синезий показват практическата страна: тя му помага да проектира астролабия – уреда за измерване височината на звездите – и уред за измерване на плътността на течностите.

Истинското ѝ дело е преподаването, а не книгите. В град, където езическите храмове са затворени през 391 г. и религиозното насилие е обичайно, нейното училище приема християни и езичници и стои настрана от споровете на църквите. Именно тази независимост, повече от всяко учение, я прави прочута и я погубва.

Всяка епоха преосмисля Хипатия: писателите на Просвещението – като мъченица на разума, Чарлз Кингсли – в романа си Хипатия (1853), художниците на XIX век и филмът Агора (2009), в който Рейчъл Вайс я играе във възстановена Александрия. Кратер на Луната и астероидът 238 Хипатия носят нейното име. В Гърция Υπατία е женско име, което семействата и днес дават, често с мисъл за нейната история, а тя присъства в училищните разговори за края на античния свят и за жените в науката. Най-добрият начин да се срещнете с нея са гръцките извори, които са кратки: главата от Църковна история на Сократ Схоластик (7.15), описваща смъртта ѝ, и писмата на Синезий – прозорец за учащия към истинско приятелство между епископ и учителка езичница.

• Нейният ученик Синезий става християнски епископ и продължава да ѝ пише като на своя учителка, молейки я за помощ да построи хидрометър.
• Основният разказ за убийството ѝ идва от християнски църковен историк, Сократ Схоластик, който го осъжда с най-силни думи.
• Баща ѝ Теон е последният известен член на Александрийския мусейон, изследователската институция на Птолемеите.
• Всички нейни прочути портрети, от картините от XIX век до филма «Агора», са измислени; не съществува нито едно антично изображение на нея.