Маргарита Либераки

Либераки е родена в Атина през 1919 г. Израства в Атина между двете войни, когато семействата още прекарват лятото във вили с големи градини в селата северно от града — свят, който ще подхрани най-известната ѝ книга. Учи право в Атинския университет, но истинският ѝ интерес е литературата и започва да пише млада. Омъжва се за Йоргос Карапанос, а през 1946 г. се ражда дъщеря им Маргарита, която ще стане писателката Маргарита Карапану, авторка на Η Κασσάνδρα και ο λύκος („Касандра и вълкът“). Бракът не трае дълго.

Първият ѝ роман, Τα δέντρα („Дърветата“), излиза през 1945 г., а вторият, Τα ψάθινα καπέλα („Сламените шапки“), през 1946 г., когато тя е на двайсет и седем години. Той веднага има успех, а последвалият френски превод прави името ѝ известно в Париж. От края на 40-те години тя живее дълги периоди във Франция, между Париж и Атина. Там все повече се обръща към театъра, като пише пиеси, някои от тях на френски, вдъхновени от гръцкия мит и ритуал. Работи и за киното: заедно с американския режисьор Жул Дасен написва „Федра“ (1962), съвременна версия на античния мит с Мелина Меркури в главната роля. Връща се към романа с Το μυστήριο („Тайната“, 1976). Умира в Атина през 2001 г.

Τα ψάθινα καπέλα („Сламените шапки“) проследява три сестри — Мария, Катерина и Инфанта — през три лета в семейната им къща в Кифисия, която в годините преди войната все още е място с ниви, градини и борове северно от Атина. Историята разказва Катерина, средната сестра. Всяка сестра има свой нрав и свой път: едната е привлечена от любовта и брака, другата мечтае за по-голям живот, третата пази гордостта си и дистанцията от момчетата, които се влюбват в нея. Около тях се движат възрастните от семейството, съседите и младежите от околността. Нищо драматично не се случва — и се случва всичко: момичетата порастват и всяко лято ги променя.

Това, което прави книгата толкова обичана, е тонът ѝ: лек, чувствен, пълен със слънце, плодове, жега и мирис на градина, но с подмолна тъга по отминаващото време. Тя е един от първите гръцки романи, които дават на младите жени собствен вътрешен живот, техните желания и съмнения, без морализаторство. Ο άλλος Αλέξανδρος („Другият Александър“, 1950), по-мрачен и по-експериментален, разказва за разделено семейство и деца, израснали в неговата сянка. По-късните ѝ пиеси се обръщат към мита и ритуалния театър.

Τα ψάθινα καπέλα никога не е спирал да се издава в Гърция. Четат го и тийнейджъри, и възрастни, адаптиран е за гръцката телевизия, а образът на три сестри със сламени шапки в лятна градина е станал част от гръцката памет. За учащия това е един от най-добрите първи романи за четене на гръцки: изреченията са ясни, а светът му на лято, семейство и първа любов изисква малко обяснения. Кварталите на Кифисия със старите си вили и сенчести улици и днес дават представа за мястото на действието. Историята на майката и дъщерята също е част от наследството: Маргарита Карапану сама става значима писателка.

• Написва „Сламените шапки“ на двайсет и седем години, веднага след края на германската окупация.
• Дъщеря ѝ Маргарита Карапану също става известна писателка.
• Написва сценария на „Федра“ (1962) заедно с Жул Дасен, съпруга на Мелина Меркури.
• Няколко от пиесите ѝ са написани на френски през дългите ѝ години в Париж.