Димитриос Егинитис

Егинитис е роден в Атина през 1862 г. След училището Варвакио учи математика в Атинския университет, а след това държавата го изпраща в Париж да се специализира по астрономия – по времето, когато Франция е един от големите центрове на тази наука. През 1890 г. се връща в Гърция като директор на Националната обсерватория в Атина (Εθνικό Αστεροσκοπείο Αθηνών), а от 1896 г. е и професор по астрономия и метеорология в университета. Заема поста директор повече от четири десетилетия.

Обсерваторията е основана през 1842 г. благодарение на дарение на банкера Георгиос Синас, в елегантна сграда на датския архитект Теофил Хансен близо до Акропола. Когато Егинитис пристига, тя има малко инструменти и почти никаква дейност. Той я реорганизира из основи, намира пари от дарители и от държавата, доставя нови телескопи и оборудване и създава нови отдели.

Активен е и в обществения живот. Два пъти е министър на образованието, през 1917 и 1926 г., пише статии и научнопопулярни книги за астрономията и климата на Гърция и десетилетия наред настоява пред държавата за реформа на календара. През 1926 г. става един от първите членове на Атинската академия (Ακαδημία Αθηνών), неин председател през 1929 г. и главен секретар до 1933 г. Умира в Атина на 14 март 1934 г.

Голямото постижение на Егинитис е, че дава на Гърция научна инфраструктура. При него обсерваторията започва систематични метеорологични наблюдения в цялата страна, основата на бъдещата национална метеорологична служба, а той изучава и пише за климата на Атина и на Гърция. Организира и сеизмологична служба, незаменима в една от най-земетръсните страни в Европа, за да могат трусовете да се регистрират и изучават, а не само да всяват страх. В самата астрономия той модернизира инструментите и свързва Гърция с международната научна общност.

Най-видимото му наследство в ежедневието е календарът. До 1923 г. Гърция все още използва стария Юлиански календар, който тогава изостава с тринадесет дни от Григорианския календар на Западна Европа. Това създава безкрайно объркване в търговията, дипломацията и науката. Егинитис години наред настоява страната да се промени и през 1923 г. държавата най-сетне го прави: денят след 15 февруари 1923 г. е обявен за 1 март. На следващата година Гръцката църква приема ревизиран календар за неподвижните празници, като запазва традиционната дата на Великден. Малцинство вярващи отхвърля промяната и до днес следва „стария календар“; наричат ги παλαιοημερολογίτες (старостилци).

Националната обсерватория в Атина днес е един от водещите изследователски центрове в Гърция, с институти по астрономия, геодинамика и екологични изследвания, а метеорологичните ѝ станции все още са част от ежедневните прогнози за времето, които гърците чуват в новините. Старата сграда на Хълма на нимфите, срещу Акропола, приютява музей и посетителски център, където вечер можете да погледнете през исторически телескоп. Всеки път, когато грък говори за „новия календар“ (νέο ημερολόγιο) или „стария календар“ (παλαιό ημερολόγιο), той говори за промяна, за която се е борил Егинитис. Улици в Атина и други градове носят името му.

• Ръководи Националната обсерватория в Атина повече от четиридесет години, от 1890 г. до смъртта си.
• В Гърция след 15 февруари 1923 г. направо идва 1 март 1923 г.
• Член е на Атинската академия от първата ѝ година, 1926 г., и неин председател през 1929 г.
• Организира и първото регистриране на земетресения в Гърция, една от най-сеизмичните страни в Европа.